Литургия в Санта Марта: призвани сме да бъдем приятели с Исус

Дебора Донини - Ватикана

Исус е наш приятел и остава верен в това приятелство,  дори ако се отдалечим от него или го предадем, както Юда. Това каза папа Франциск на утринната литургия в религиозния дом Санта Марта, позовавайки се на днешния текст в Литургията на Словото в което многократно бива употребявана думата „съдба“.

„Ние сме получили  дара на приятелството с Господ, като съдба, това е нашето призвание: да живеем като приятели на Господ и приятели с Господ. Същият дар са получили и апостолите. Всички ние, християните, сме получили този дар: да имамe достъп до сърцето на Исус и неговото приятелство. Приятелството с Господ е наша съдба. Това е дар, който Господ винаги съхранява и остава верен на това приятелство“.

Много пъти, обаче, ние се отдалечаваме от него „чрез нашите грехове и капризи“, но Той „винаги остава верен на приятелството“. Както ни припомня днешното Евангелие (Йоан 15, 9-17), той не ни назовава повече „слуги“, а приятели“ и спазва тази дума докрай, тъй като е верен. Дори с Юда: последната дума към него, преди да предателството, е „приятел“, а не му казва „махай се“.

Исус е наш приятел. Юда поема по пътя на новата си съдба, която свободно избира, отдалечавайки се от Исус. Това отдалечаване е апостазия (вероотстъпничество). Приятел, който става неприятел или приятел, който е безразличен  и става предател.

На мястото на Юда – както разказва първото литургично четиво (Деян.1,15-17. 20-26) – Матия бива избран да бъде свидетел на Възкресението, превръщайки се в „свидетел на дара на любовта“. „Приятелят е онзи, който споделя своите тайни с другия – припомни папа Бергольо. „Нарекох ви приятели, защото ви казах всичко, що съм чул от Отца Си“, казва Исус в Евангелието (Йоан 15,15). Става въпрос за приятелство, което сме получили като съдба, както съдбата на Юда и Матия:

„Нека помислим върху това –каза накрая папата. Той не отхвърля този дар, нито нас, а ни очаква докрай. Дори когато, поради нашата слабост, се отдалечаваме от Него и продължава да ни казва: „Приятелю, очаквам те. Приятелю, какво искаш? Приятелю, защо с една целувка ме предаваш“. Исус е верен в приятелството и ние трябва да просим благодатта да останем в обятията на Неговата любов и приятелство. Онова приятелство, което сме получи като дар и съдба“.