Пицабала: „Бомбардирането на Газа не е решението“

Федерико Пиана - Ватикана

„Кървящо сърце, раздирано от болка за хилядите жертви, които се увеличават всеки ден. Но също и разделено сърце, „защото в моята общност има палестинци и израелци. И поддържането на всичко заедно в този момент е наистина много сложно“. Тези са чувствата на кардинал Пиербатиста Пицабала, латински патриарх на Йерусалим, споделени в интервю за медиите на Ватикана, в което говори за нарастващото си безпостойство. „Става все по-трудно да се ходатайства и за двете участващи страни, въпреки това -  казва той - трябва да опитаме, не можете да се откажете. Усилията за мир със сигурност не могат да бъдат пренебрегнати“.

Газа, една огромна трагедия

В очите и съзнанието на патриарха е трагедията на Газа, образи, които той може би никога няма да успее да изтрие. Смущава душата, слушайки го да изброява мъртвите, които „са над 5000, включително много жени и деца. И след това кварталите, изравнени със земята от бомбардировките, където не е останало нищо, няма вода, няма храна, няма електричество. Ситуация, която не мога да разбера, написах я и в писмо, адресирано до вярващите от моята епархия”. Бомбардировките никога няма да доведат до някакво решение, казва той откровено.

Отворяне на хуманитарните коридори

Пълното затваряне на ивицата Газа, в която два милиона души сега са хванати в капан без основни нужди, тласка Пицабала да призове настойчиво за „отваряне на хуманитарните коридори, които да позволяват на ранените да бъдат лекувани и достъпа до камиони с хуманитарна помощ. В крайна сметка тези два милиона души не са всички последователи на Хамас“. Кардиналът го повтаря: „Ние осъдихме това, което Хамас направи в Южен Израел, това са зверства, които нямат оправдание. Но отговорът на това не може да бъде два милиона души да умрат от глад“.

Страх за християните

Сърцето на Пицабала тупти и за съдбата на християните от Газа, които са намерили убежище в две отделни енории, латинската на Светото семейство и гръцката православна на свети Порфирий , като последната е обект на няколко бомбардировки. „Контактите с тях – заявява той – са ежедневни. Чрез хуманитарни организации се опитваме да им осигурим това, от което се нуждаят. Също така изпратихме на властите точното местоположение на нашите общности, за да избегнем по-нататъшни трагедии. Засега не можем да направим повече“.

Заложници, необходима е тишина

Кардиналът е убеден, че историята с израелските заложници в ръцете на Хамас е централна точка в цялата война, защото близкото бъдеще на Газа също е заложено на карта. „Много канали, много субекти – разкрива той – работят за опит за посредничество. Но нека ги оставим да работят: колкото по-малко говорим за това, толкова по-лесно ще стигнем до някакво заключение“.

Близки, но различни

Гледайки в перспектива, патриархът категорично твърди, че „мирът трябва да се търси на всяка цена. Не трябва обаче да бъркаме мира с победата“. За да се постигне стабилност, обяснява кардиналът, и двете страни ще трябва да загубят нещо. Малко вероятно е израелци и палестинци да могат да живеят заедно, но те ще трябва да го направят, застанали един до друг, но различни. И ние трябва да създадем условия това да се случи възможно най-бързо“.

svt/ vatn