Италианските епископи: да бъдем винаги на страната на живота
За да утвърдим „Евангелието на живота“ и да победим „културата на смъртта“, която изглежда доминира в нашето общество, ние трябва да мобилизираме „все по-голяма енергия и ресурси“, да подкрепяме „конкретни действия в защита на живота“, никога да не се уморяваме да предлагаме дълбоки и ефективни размишления върху смисъла на раждането и смъртта. Това е смисълът на посланието, което италианските епископи разпространиха на 16 ноември с оглед на 45-ия Ден за живота, който ще бъде отбелязан в Италия на 5 февруари 2023 г. на тема „Защото Той е създал всичко за битие, и всичко в света е спасително: няма пагубна отрова, няма и адово царство на земята” (Мъдри 1:14).
Посланието разширява погледа към много ситуации, в които животът е накърнен, потъпкан, пожертван в името на други цели, които не се ръководят от етични мотиви, а твърде често от „условия на самота, липса на грижата, страхът пред неизвестното... Епископите посочват контретно ситуациите в които „нашето общество, сякаш упоено, заглушава съвестта и природата, като отстъпва пред културата на смъртта“. Случва се, когато „не мога да издържа дете, не съм го искала, когато знам, че ще се роди инвалид или смятам, че ще ограничи свободата ми или ще изложи живота ми на риск... решението често е абортът“ .
Случва се, когато „не мога да понеса болест, когато остана сам, когато изгубя надежда, когато липсват палиативни грижи, когато не мога да понасям да гледам как любим човек страда... изходът може да се състои в евтаназия или „подпомогнато самоубийство“, или когато „връзката с партньора стане трудна, защото не отговаря на очакванията ми... понякога резултатът е насилие, което убива онези, които са се обичали – или са мислили, че се обичат –, отдушник дори на най-малките и всички „вътре в дома“.
Но това се случва, в по-голям мащаб, също и по повод на войни между народи, когато „могъщите и търговците на смърт все повече предлагат „разрешението“ на войната, избирайки и разпространявайки опустошителния език на оръжията, преди всичко за техните интереси“. Също така и в ситуации в които животът е игнориран, потъпкан. От убийството на най-слабия и беззащитен човек и нероденото дете, до войниците на бойното поле. „Можем ли да забравим смъртните случаи на работното място поради неспазване на условията за безопасност? Младите хора, победени в битката със зависимостите, които, хапче след хапче, избират културата на смъртта, защото понякога нашият образователен ангажимент и нашето свидетелство като възрастни не са на висотата на ситуацията? За съжаление, в много ситуации няма по-висша йерархия, която да надделее над културата на смъртта, която изглежда преобладаваща“.
„Какво да правим тогава?“, запитват риторично италианските епископи. „Разпнатият и възкръснал Господ – но и здравия разум – ни показва различен път: да заемем страната на живоа, а не на смъртта; да създаваме и винаги да служим на живота. Помага ни да приемем драматичната арогантност на болестта и бавното идване на смъртта, отключвайки мистерията на произхода и края. Учи ни да споделяме трудните сезони на страданието, на опустошителна болест, на бременности, които разстройват проекти и равновесие... предлагайки взаимоотношения, пропити с любов, уважение, близост, диалог и служение. Води ни да отговорим на жаждата за живот на деца, хора с увреждания, възрастни хора, болни, мигранти и толкова много мъже и жени, които преди всичко молят за уважение, достойнство и приемане. Призовава ни да възпитаваме новите поколения в признателност към живота, който са получили и в ангажимента да го ценят с грижа, у себе си и в другите”. Във всички тези ситуации „ние всъщност разпознаваме тайнственото и животворно действие на Духа, което прави създанията „носители на спасението“.
(dg/avv)
