Синод 2023, кард. Холерих: Църквата не е парламент нито монархия

През последните няколко дни кардиналът участва в срещата на Синода във Фраскати, Италия, където около 50 експерти от цял ​​свят, слушайки и говорейки въз основа на синодалните синтези, направени след консултацията с Божия народ, разработиха Документ за континенталния етап, който ще бъде представен във Ватикана на 15 октомври, а след това върнат на епископите и вярващите.

Методът на слушане

Кардиналът говори за „слушането“ като метод за напредъка на Църквата, който по принцип съответства на съборния документ „Lumen Gentium“. Следователно вярващите не са „обекти, а субекти“ в Църквата, обяснява той, като поставя въпроса: „Как мога да решавам като епископ, ако не слушам Божия народ?“.

Кардиналът говори и за светска власт, разграничавайки я от "авторитета". Ако се каже, че епископът има власт „той греши“, тъй като епископът извършва служение в Църквата, което също означава, че той има определена власт – обяснява кардиналът. „Но ако просто го приравните с власт, това означава, че властта се упражнява по погрешен начин“. „Много често се казва, че Църквата не е парламент, и това е вярно. Но също и това, че тя не е и монархия", подчертава кардинал Жан-Клод Холерих.

Пътят към Синода 2023

Асамблеята на епископите ще се проведе във Ватикана през октомври 2023 г., а консултациите, както и участието на вярващите от цял ​​свят, продължават вече една година. На въпроса какво е научил или преживял лично през тази година, кард. Холерих отговаря, че папата е прав, когато говори за синодално обръщане. „Не всичко е идеално – признава той – трябва да работим върху себе си, но сме на прав път, надявам се“.

Богословието, благо за Църквата и света

По повод международния симпозиум за 60-ата годишнина от откриването на Втория Ватикански събор, в Папския университет Урбанианум, кард. Холерих каза, че богословието е „специален отдел в Църквата“, в който се изисква размисъл „а не заповеди от страна на Църквата“. Църквата и светът извличат полза от богословските изследвания.  Съвременните промени са по-бързи, отколкото в предишните векове и впечатлението му е, че Църквата "винаги малко закъснява" в реакцията на културните иновации. „Но иновациите поставят под въпрос най-дълбоките ни уверености“, е мнението на кардинала. „Не мога да си представя, например, че антропологията няма да стане напълно нова през следващите десетилетия. Затова се нуждаем от богословие“, заключи кардинал Холерих, благодарейки на богословите за техните изследвания. „Богословието е благо за Църквата и за света, на които Църквата е призвана да служи“.

(dg/vatn)