Франция: Божието слово, доверие и братство – ключови теми за размисъл за Синода
Синодалният процес във Франция мобилизира повече от 150 000 души, които между октомври 2021 г. и април 2022 г. се срещнаха и обсъждаха въпросите, изпратени от генералния секретариат на Синода. След това беше извършена работа по синтез и размисъл на ниво епархия. Това се чете в публикувания „Национален документ с епархийните приноси за Синода през 2023 г. относно синодалността“, достъпен на уебсайта на Епископска конференция на Франция. Този текст ще бъде изпратен от епископите до секретариата на компетентното ватиканско ведомство .
В обобщения документ на епархийските приноси се казва, че предложението на Синода е предизвикало двойни реакции: от една страна, „желание за участие“ и „усещането за обещаващо преживяване в общностен процес на слушане и разпознаване“. От друга страна, „различни видове съпротива“ и „трудност да се чуе гласа на най-уязвимите, да се достигне до младите хора и ги мобилизира; страхът на някои, че този процес ще послужи за налагане на промени в Църквата, с която са свързани; трудности за много свещеници да признаят интерес към този синод“. Приемането на доклада на Независимата комисия за сексуалното насилие в Църквата и пандемията са повлияли на синодалния път на Църквата през въпросния период, се казва в документа. От това произтича „по-очевидна нужда да се грижим един за друг“, както и „дълбокият стремеж за по-братска Църква“.
Приносът на френските епархии е обобщен в три конкретни необходимости: „обновление с помощта на Божието Слово“, „да се предложат значими и убедителни знаци в днешното общество”, „нуждата от места за братски диалог”. Френските католици възприемат „общото четене на Светото писание като основа на църковния живот“, защото всеки може да намери място там, защото то обновява църковния и общностния живот, защото в размишлението върху Словото „се съчетават дълбочина и свобода“.
Същевременно, „предизвикват разочарование проповеди, които не са вкоренени достатъчно в Божието Слово“; изисква се „проповядването да се разшири до миряните и по-специално до жените“, кръстените да получат „по-добра библейска формация“ и да се насърчават честванията на Словото“. Необходими са още „достоверни знаци за Божията доброта и за равното достойнство на кръстените“, които говорят за „по-братска Църква“, се казва във втората част на документа. Синодалността, слушането, диалога и разпознаването е опит, който трябва да продължи особено в усилието за взаимно слушане. Очакванията от свещениците са „да придружават вместо да ръководят енориите, сякаш са бизнес“.
Сред посочените проблеми са „авторитаризъм, трудности в отношението към жените, което в по-голямата част не е достатъчо братско, а гласът им „изглежда се игнорира“. Препоръките са по-добро формиране на свещениците, а също и „целибатът на свещениците да бъде оставен на техния свободен избор“.
Последната част на документа от приноса на френските епархии е посветена на братството: как да се култивира и как да му служим. Изключването на отделни групи хора (хомосексуалисти, разведени и повторно женени) „е сериозно контрасвидетелство“. Диалогът в Църквата трябва да заема централно място, както и с тези извън нея.
(dg/sir)
