Кустодът на Порциункола: Прошката от Асизи, желание за Рая
Тициана Кампизи – Светла Чалъкова – Ватикана
Три дни на подготовка за Прошката от Асизи. От петък, 29 юли и до неделя, всяка вечер, в 21.15 ч., в базиликата „Дева Мария на Ангелите“ в Асизи, се проведоха медитациите на отец Мауро Галезини, които въведоха празника на милосърдието, придобито от свети Франциск. На 30 юли от 16.30 ч. се проведе покайна катехеза за всички, като „Ръководство за изпит на съвестта“ в подготовка за тайнството на помирението. На 1 август от 11 часа сутринта отец Масимо Фузарели, генерален настоятел на Ордена на малките братя, предстоятелства тържествената Света литургия, след която последва процесията за „Откриване на прошката“. От този момент до полунощ на 2 август пълното опрощение, което в Порциункола бива давано всеки ден, се разпростира до всички енорийски и францискански църкви на петте континента.
Историята на Прошката от Асизи
Началото на Прошката от Асизи датира от XIII век. Говори се, че една нощ през 1216 г. Свети Франциск е потопен в молитва в Порциункола, когато внезапно много ярка светлина се разпростира в малката църква и над олтара смиреният монах вижда Христос и неговата Майка, заобиколени от множество ангели . Попитан какво е желанието му за спасението на душите, Франциск отговаря: „Моля се всички онези, които, покаяли се и изповядали се, дойдат да посетят тази църква, да получат изобилна и щедра прошка, с пълно опрощение на всички грехове“. „Това, което искаш, о, брате Франциск, е велико – казва му Господ – но ти си достоен за по-големи неща и ще имаш по-големи. Затова приемам молитвата ти, но при условие, че помолите моя викарий на земята, от моя страна, за тази индулгенция“. Беднякът от Асизи се представя на папа Хонорий III, който го изслушва внимателно, одобрява искането му и го пита: „Колко години искаш тази индулгенция?“. А Франциск му отговаря: „Свети отче, не питам за години, а за души. Искам, Свети Отче, ако е угодно на Ваше Светейшество, всички онези, които се изповядат и разкаят, и, както е по задължение, опростени от свещеника, да влязат в тази църква, да бъдат освободени от болка и вина, на небето и на земята, от деня на кръщението до деня и часа на влизане в споменатата църква“. Папата отговаря: „Ето, отсега нататък даваме всеки, който дойде и влезе в гореспоменатата църква, подходящо изповядан и покаян, да бъде освободен от наказание и вина; и искаме това да важи всяка година завинаги, но само за един ден, от първата вечерня, включително нощта, до вечернята на следващия ден”. Така на 2 август 1216 г., заедно с епископите на Умбрия, свети Франциск обявява на хората, събрани в Порциункола: „Братя мои, искам да ви изпратя всички на небето!“. През вековете отпускането на тази индулгенция претърпява много вариации, докато не бива разширена до всеки ден за църквата на Порциункола, и за всички енорийски и францискански църкви само на 2 август. Настоящата дисциплина е установена от Павел VI в апостолическото писмо Sacrosancta Porziuncolae Ecclesia от 14 юли 1966 г., изпратено до генералния викарий на Ордена на малките братя, отец Костантино Козер по повод 750-ата година от предоставянето на индулгенцията на Порциункола.
Програмата за честванията
На 1 август, след „Откриването на прошката“, монсеньор Доменико Сорентино, епископ на Асизи – Ночера Умбра – Гуалдо Тадино и Фолиньо, ще оглави от 18.30 ч. първата вечерня. След това ще последва принасяне на тамян от кмета на Асизи Стефания Проети. По-късно, същата вечер, в 20.45 ч. ще се проведе традиционното вечерно молитвено бдение, което ще бъде ръководено от отец Лучано Де Джусти, провинциален настоятел на Малките братя от Абруцо-Лацио. На 2 август са предвидени многобройни литургии, като тържествената от 11.30 ч. ще бъде предстоятелствана от кардинал Анджело Баняско.
В Порциункола всичко е готово, за бъдат посрещнати вярващите и поклонниците на „празника на прошката“. Брат Масимо Травашо, който е неин пазител, обяснява как да се подготвим, за да изживеем лично или колективно този момент на благодат.
„Както всяка година, този празник за пореден път идва да ни каже, че всички ние се нуждаем от добри думи и милостив поглед над уморителния път на човечеството, над живота на Църквата, а също и над живота на всеки един от нас, над нашия личен живот. Имаме нужда да възстановим желанието за рая, рай не само за нас, но и за всички. Желанието всички да отидат на небето означава да се желае доброто, да се желае щастието за себе си и за другите. Това ни насърчава да възстановим измерението на тишината. Нуждаем се да култивираме тишината, за да разберем какво обитава сърцето ни, но преди всичко да позволим да бъдем обичани. Знаем, че обича истински само онзи, който се чувства обичан и достигнат, преобразен от любовта. В тишината, в молитвата ние се оставяме да бъдем обичани от Бог и се раждаме именно в неговата любов, която е винаги една нова любов, която ни обновява. И тогава ние виждаме, също в молитвата, какви са сенките, които носим в сърцата си и това ни помага да видим онези пространства от нашия живот, които все още не са достигнати от любовта на Бог и милостта на Отца. По тази причина, също тази година се проведе тридница като подготовка за Прошката. Свързващата тема на трите вечери бе „Вратата на Прошката“, но като цяло „Вратата на Събличането“, която беше отворена през май в епископството. Вратата на Порциункола е врата, която е винаги отворена, заедно с други врати, които са били прекрачени от Франциск: това е отворена врата, която трябва да бъде прекрачена, за да се изпита прошката, милостта“.
От обяд на 1 август до полунощ на следващия ден е възможно да се получи пълна индулгенция, както в Порциункола в Асизи - където може да бъде поискана през цялата година – така и във всички енорийски и францискански църкви по света. Може ли тази колективна молба за прошка да отвори повече за солидарността с ближния?
Да, в това време и в това събитие на прошка, не трябва да забравяме, че имаме силата да превърнем милостта в прошка. Милостта и прошката не са синоними. Прошката е Божията милост, приета от едно унизено сърце и в тези дни ние се молим именно за благодатта да превърнем милостта в прошка. Това също ни позволява да погледнем по различен начин не само на реалността, но и на хората около нас и следователно да преоткрием например стойността на разбирателството, солидарността, уважението към другия. И да станем хора, които в измерението на молитвата се учат да се застъпват за своите братя. Това измерение е много важно, защото молитвата вече е грижа за другите. Много пъти нашата молитва е донякъде интимистична молитва, докато не трябва да забравяме, че в молитвата Господ е постави в ръцете ни една голяма сила, която е именно силата на застъпничеството. Затова трябва да просим другите да могат да изпитат доброто, да имат достъп до доброно, да имат дара на Светия Дух, който е дарът на Божията любов в техния живот.
