Маренго сред бъдещите кардинали: служeние, което ще живея с радост, смирение и в диалог

Габриела Черазо – Светла Чалъкова - Ватикана

Прожекторите са насочени към периферията на света, където Католическата църква е в малцинство и разчита само на изживяното Евангелие и на смиреното и диалогично служене. Това са наблюденията на епископ Джорджо Маренго, роден през 1974 г., апостолически префект на Улан Батор в Монголия в продължение на две години, когото папата реши да причисли към следващата консистория, на която ще го издигне в кардиналски сан. „Изненада, благодарност и ангажираност“ в светлината на учението, което винаги е получавал като мисионер на Института „Дева Мария Утешителка“, са първите думи, произнесени след вестта, дадена от папата на молитвата „Царице Небесна“ на празника Възнесение Христово.

След като завършва философия и защитава докторат по мисионология в Рим, Джорджо Маренго дава своите вечни обети на 24 юни 2000 г. като мисионер на Дева Мария Утешителка и е ръкоположен за свещеник през 2001 г. Погледът му е насочен към Азия и от 2001 г. с различни позиции в душепастирската грижа в Монголия в Арвайхеер, като първи мисионер на Института „Дева Мария Утешителка в Монголия; като регионален съветник за Азия, генерален настоятел за Монголия и енорийски свещеник на църквата „Дева Мария, Майка на Милосърдието“ в Арвайхеер. След това, преди две години папа Франциск го назначава за апостолически префект на Улан Батор (Монголия) и сега го избира за кардинал, точно в дните, в които е в Рим заедно с делегация на будистките власти на Монголия, тридесет години след началото на дипломатическите отношения със Светия престол и присъствието на католиците в азиатската страна. Именно с тях той споделя радостта от избора, който „тук - казва той - има по-голям отзвук, отколкото в моята малка общност в Монголия, на която ще занеса новината с голяма радост“. С нас епископ Моренго споделя своите първи емоции:

Как приехте новината за включването Ви в следващата Консистория за издигането на 21 нови кардинали, изненада ли беше?

Това е огромна изненада за мен. Получих новината в края на неделната литургия от нашите сестри мисионерки на Дева Мария Утешителка в техния генерален дом и това беше братски и неочакван момент. Първата ми мисъл беше, че Светият отец има присърце една църква в абсолютно малцинство, като Църквата в Монголия. Затова изпитвам голямо чувство на благодарност за вниманието на наследника на Петър към църквата, която живее в маргиналност и е малцинство. Разбира се удивление и благодарност за това, което този жест може да означава за Църквата в тази страна.

Като първо нещо папата помоли за подкрепата на бъдещите нови кардинали в служението му на епископ на Рим за доброто на целия Свети Божи народ. Какво мислите, че можете да направите?

Не знам какво мога да предложа, ако не моето посвещение, моето продължаване по пътя на Евангелието, както ме научи моето мисионерско училище, като служител на Църквата в постоянна хармония със Светия Отец. Мисля, че това е много взискателно служение, но в същото време бих искал да го предам в ръцете на Божията майка, за да може тя да го ръководи. Мисля, че ако всеки от нас изпълнява дълга си там, където Господ го моли да бъде, това може да послужи на Църквата винаги да бъде прозрачна за Евангелието и да показва Господ Исус там където се намира.

Скромен кардинал, но вие ще бъдете и най-младия....

Това е изненада, която ме кара да се чувствам още по-малък, като знам, че се присъединявам към колегия от хора, много по-опитни от мен с голяма мъдрост и големи познания. Затова ще се уча от всички, които имат повече опит. За мен да живея това ново призвание ще означава да продължа по линията на малкостта, смирението и диалога. Тези дни съм тук в Рим, с водач на монголския будизъм и също така е много важно, че се зарадвахме заедно на тази новина. Това показва, че Църквата в Монголия е една реалност на 360°, която се опитва да върви с всички хора с добра воля и ангажирани с диалога. Така че мисля, че всичко това ще продължи и може да се засили в полза на това, което Църквата вече прави.

Това означава, че вестта за вашето издигане в кардиналски сан, ще ви отведе с присъщата семплота в Монголия?

Разбира се, също защото за нашата малка общност и за света, в който сме поместени, този вид процеси, нямат смисъл, както биха имали в други части на света, където динамиката на Църквата е по-известна. Така че ще бъде послание на радост, което да бъде изживяно с всички наши верни и наши нехристиянски приятели, изживяно в най-голяма семплота.