Католическите епархии в България
София
Завърши XII-тото поклонничество пеша от Бургас до светилището на Света Богородица в Малко Търново, организирано от отците Възкресенци. И тази година групата, премина пеша живописния маршрут от Бургас, през с. Росен – Веселие – Ясно поляна – Заберново – Стоилово – Малко Търново. В тези дни поклонниците размишляваха върху думите на Евангелистите, насочвайки вниманието си върху важните въпроси, свързани с вярата, като „За какво се моля?”. Един въпрос, който даваше възможност за по-близко единение с Бога и по-осезаемо усещане за Неговото място в живота на всеки един християнин. В деня на празника, поклонниците пристигнаха в параклиса на Дева Мария – покровителка на единството на християните в Малко Търново.
Дните на поклонниците започваха с утринна молитва и молене на броеницата. Ранният следобед отделяха време за Кръстния път и Броеницата на Божието милосърдие. Вечерите завършваха с молене на десетица от Светата броеница. Петък беше денят, отделен за моменти на мълчание, пост, покаяние. „Когато става въпрос за плодовете на поклонничеството” – споделя един от поклонниците – „естествено напълно вярно се оказва твърдението от прекрасната книга на Екзюпери „Малкия принц” за това, че „Най-важното остава невидимо за очите”. Духовното участие е неразделна част от тези поклонничества. То е за всички онези, които по независещи от тях причини са в невъзможност да се включат физически. Тази духовни поклонници изминават поклонническия път от дома си или мястото, на което се намират, молейки се и размишлявайки върху текстовете. По този начин успяват да се възползват от благодатта, която дава поклонничеството.
Поклонничеството завърши в светилището на Дева Мария - Покровителка на единството на християните, намиращо се в Католическата енория в Малко Търново. Със светата литургия поклонниците изказаха и своята благодарност за благодатта на успешно завършилото поклонничество. Духовните упражнения по време на поклонничеството води о. Михал Шляхцяк. В празничната литургия участва и о. Роман Котевич, ректор на светилището. Седмицата завърши с празника на Света Богородица от Ченстохова в манастира на Сестрите Евхаристинки в София. По този начин, с тържествена света литургия, отслужена на 28. Август, в Католическата църква „Св. Йоан XXIII” в София бе честван празника и на Епархийното светилище в гр. Малко Търново. В Божия храм в София, носещ името на т.нар. Български папа, се намира копие от иконата на Света Богородица от Ченстохова. „Под твоето покровителство прибягваме, Пресвета Богородице!“ е молитвата, с която клир и верни се обръщаха към Божията Майка.
Гергана Дойчинова
Пловдив
Негово Високопреосвещенство архиепископ Лучано Суриани-Апостолическия нунций в България предстоятелства тържествената света литургия, с която бе честван храмовият празник на катедралния храм „Свети Лудвик“ в гр. Пловдив на 25 август. С него съслужиха Негово Високопреосвещенство епископ Георги Йовчев и монсеньор Румен Станев- помощен епископ на диоцеза. Литургичното тържество бе споделено от свещеници от Софийско- Пловдивската епархия и Софийска епархия свети Йоан XXIII за католиците от византийско-славянски обред в България. В светата литургия участваха сестри от различни конгрегации, верни от енории от диоцеза, както и младежи, участници в Християнския фестивал, който се проведе в с. Белозем от 22 до 26 август. За тържествеността на празника допринесоха и хористите при катедралната църква, който изпълниха подготвени творби за празника.
Монсеньор Георги Йовчев, епископ на Софийско- Пловдивската епархия в началото на светата литургия приветства и благодари на Апостолическия нунций Лучано Суриани за споделената радост и призова верните да се молят за него, за епископа на епархията и за монсеньор Румен Станев.
Верните с интерес и внимание изслушаха размишлението на архиепископ Лучано Суриани по време на проповедта. Той сподели своята радост, че е в катедралната църква в този ден за отбелязването на празника на свети Лудвик IX, крал на Франция и покровител на диоцезалната общност. „За нас, християните, всеки религиозен празник е съставен от три момента: да възпоменаваме, да честваме и да живеем. В този случай възпоменаваме живота и примера, който свети Лудвик IX ни е оставил- започна проповедта на архиепископ Суриани. Днешният празник е очевидно потвърждение за универсалния призив към светост, израз особено скъп на отците от Втория Ватикански събор. За това и кралете са призвани да осъществяват в живота си спасителният план, който Бог има за всяко от своите деца, като прилагат на практика евангелските поучения- изтъкна той и продължи, Исус иска всеки от нас, който желая да го последва, богат или беден, дистанциране от земните блага, бедност духом, именно за да търси най-вече благата на небето където се намира нашата истинска родина.
В хода на размишлението още бе казано, че свети Лудвик макар и крал, исторически толкова далечен от нас, продължава да бъде пример и образец за това как да използваме земните блага. Те трябва да бъдат оставени на разположение на тези, които са в нужда, като се стремим така да трупаме съкровища не на земята, а на небето. На нас, които сме още поклонници на тази земя, да възпоменаваме живота на светците, ни помага да не губим кураж, а да се стремим да осъществяваме това, което Бог иска от нас, защото в Неговата воля е нашия мир.
Подчертан бе и втория момент- да честваме. „Всяко едно честване е винаги празник. При светците освен да честваме безкрайната Божия любов, която се е проявила в техния всекидневен живот, празникът носи винаги със себе си дарът на радостта и на мира, защото чувстваме, че светците са наши спътници. Те също са се справяли с трудности и скърби, но винаги са го правили с вяра, с надежда и с любов- на светците честваме тяхната вярност към Божието слово. В светостта на крал Лудвик IX честваме верността на Бога към всеки човек и верността на един човек спрямо Бог. Празничната литургия, преживяно обществено, е жив и разпознаваем израз на нашата вяра“.
В размишлението бе изтъкнат и третият момент- да живеем. „За християнина един религиозен празник не приключва с благослова, който ще получим в края на литургията. Той трябва да се превърне в живот- да осветлява, да подкрепя и да ръководи нашата вярност към Бога във всеки миг от нашите дни. На светците не трябва само да се молим, за да получим благодати от Бога. На тях трябва да подражаваме в техните житейски примери. Свети Лудвик е наш покровител, но също наш другар в земното странстване. Той ни помага да преодоляваме трудностите, предизвикателствата и изпитанията, пред които светът постоянно ни изправя. В кръщението получихме велик дар- вярата, основата на нашия християнски живот, която ни помага да бъдем в света без да сме от света. За това днешния празник нека съживи в нас вярата на кръщението, което ни въведе в Христа като нови твари и да ни помогне да не губим никога от поглед смисъла и изконната цел на нашия живот- рая“. Завършвайки архиепископ Лучано Суриани призова да поверим нашите желания и нашите намерения на пресвета Дева Мария, Майка на църквата и наша Майка и на Свети Лудвик IX.
След последния благослов бе направена обща снимка пред олтара на катедралния храм „Свети Лудвик“ за спомен от този празничен ден. Строежът на сегашния храм Свети Лудвик започва през 1858 г. от брациговския майстор Иван Боянин (1818 – 1877) и е завършен през 1861. Проектът е на италианския архитект Алфонсо. Първоначалното оформление на сградата е съчетавало стила на Римските ренесансови базилики и традициите на българската възрожденска архитектура. Осветен е от епископ Канова на 25 март 1861 г. Същата година е монтиран първият в България орган, който по-късно е заменен с по-голям. Отец Доменико Мартилети е първият хоров и оркестров диригент в църквата.
Камбанарията и е изградена през 1898 г. по проект на архитект Мариано Пернигони с архитектура във флорентински стил. Тя е оборудвана с 5 камбани, изработени в германския град Бохум. Камбаните са подарък от папа Лъв XIII. Камбанарията е известна с името Кула Леонтиана.
Чирпанското земетресение (1928) силно поврежда църковната сграда. На 15 юли 1931 г. голям пожар от късо съединение в електрическата мрежа унищожава органа, главния олтар и дърворезбения таван на средния кораб. След пожара цялата църква е преустроена и украсена с живопис от художника Кръстьо Стаматов. Сградата е възстановена в днешния си вид от архитект Камен Петков, който я проектира в ансамбъл с митрополията и енорийската канцелария.
На 8 май 1932 година катедралата „Свети Лудвиг“ е отново осветена от архиепископ Анджело Джузепе Ронкали. Архитектурният стил на катедралата е барок. Фасадата е подчертано представителна, изградена е с класицистични и барокови елементи – с множество статуи, полуколони и декоративни орнаменти.
Жана Стоева
Никополска епархия
На 27 и 28 август, в Бърдарски геран бяха чествани 135 г. от създаването на селото. Празничната програма за годишнината на католическото банатско село, част от Никополския диоцез, включваше: отворени врати в етнографския музей «Къща на банатския бит», посещения на църква «Св. Йосиф» с историческа беседа и на немската църква в ремонт «Дева Мария – Майка на светата надежда», фолклорен концерт, спортен турнир по тенис на маса, жива музика и танци на площада на селото. Преди вечерния концерт в събота, Епископът на Никополския диоцез монс. Страхил Каваленов поднесе кратко слово и даде своя епископски благослов на гостите и жителите на селото. В неделя, в 11 ч. в църква «Св. Йосиф» беше отслужена празнична литургия за годишнината. Месата отслужи енорийският свещеник на Бърдарски геран отец Койчо Димов на павликянски (банатски) диалект. Празничната програма за юбилея на селото се организира от Фондацията за възстановяване на немската църква «Дева Мария – Майка на светата надежда» и с подкрепата на Община Бяла Слатина.
Група от 25 деца, родители и служители на Дневния център за деца и младежи с увреждания „Милосърдие“ към Русенската католическа организация „Каритас“, се включиха в традиционния летен лагер и тиймбилдинг на център „Милосърдие“. Тази година, организаторите избраха Природния парк „Българка“ в Стара планина при с. Радевци, заради красивата природа и подходящата околна среда. Тридневната програма включваше игри на открито, занимания за изграждане на доверие, предизвикателства за сръчност, досетливост и работа в екип. Разделени на отбори, малки и големи се справяха заедно с различни задачи, за да постигнат успех, да изпитат позитивни емоции, да съумеят да действат като екип. Според «Каритас – Русе», летният лагер за децата и тииймбилдингът за персонала на Дневен център „Милосърдие“, са важен фактор за осигуряване на развитие и положителна комуникация във взаимоотношенията на всички, включени в работата с децата със специални потребности.
На 16 и 17 август в гр.Белене се проведе публична дискусия и общинска работилница по проблемите на миграцията и интеграцията, организирани от Русенската католическа организация «Каритас». Организираните инициативи са част от „Регионален проект по миграция“. Кметът на Община - Белене г-н Милен Дулев, поздрави участниците в общинската работилница – представители на Общинския съвет в града, на общински структури и доставчици на социални услуги. Бежанците от трети страни са рядкост в региона, но заради войната в Украйна темата за интеграцията е важна и тук, стана ясно по време на дискусията. По информация на участниците, в Белене има малка общност от около петдесет украински граждани, намерили убежище в дунавския град. Някои са настанени в хотели в града, други вече са намерили работа в туризма. Община Белене е подпомогнала част от семействата през пролетта по време на първата вълна мигранти.
В публичната дискусия по темата, ден по-късно, отново в гр.Белене, се включиха доставчици на социални услуги, училищни преподаватели и граждански активисти. Следващите срещи от поредицата предстоят в края на месец август в гр.Русе. Русенската католическа организация „Каритас“, като част от „Каритас България“, реализира инициативата „Регионален проект по миграция“ (REMAP) в партньорство със седем национални „Каритас“ организации от региона на Балканите: „Каритас Гърция“, „Каритас Северна Македония“, „Каритас Сърбия“, „Каритас Черна гора“, „Каритас Босна и Херцеговина“, „Каритас Албания“ и „Каритас Турция“.
Росица Златева
