"Богословски срещи на Средиземноморието" под знака на икуменизма
Алесандро Ди Бусоло – Светла Чалъкова - Риека (Хърватия)
„Разделяме се с ново общение между студенти и преподаватели, нова свобода, а също и с желанието да бъдем по-отговорни в думите, които използваме и с които искаме да правим добро, а не зло“. Така архиепископът-коадютор на Риека, 56-годишният Мате Узинич, закри първото издание на Богословските срещи на Средиземноморието в столицата на Кварнер, на северното крайбрежие на Хърватия, което повтори формулата на Лятното училище по богословие, организирано през 2019 и 2021 г. в Дубровник, Далмация, където Узинич бе епископ в продължение на десет години.
Узинич: връщат се по-свободни, за да укрепват Църквите
В първоначалната си оценка за срещата Узинич сподели, че винаги остава изненадан „от промяната в тези наши срещи: младежите постепенно стават по-свободни, общуват много повече помежду си и решават да бъдат наистина по-свободни, за да променят себе си, но след това и да променят Църквите, от които идват, в положителен смисъл. За да се възобнови начина да бъдем Църква, замислен от Исус, когато е основал Църквата си, за да я изпрати по света и да продължи неговата мисия”. А на студентите, малко преди това, епископът напомни, че това предложение е родено от Evangelii gaudium на папа Франциск и от желанието му за „излизаща“ Църква, когато казва, че предпочита църква, която излизайки си изцапва ръцете, отколкото една Църква, която не излиза и остава затворена“. Обучавайки млади богослови, Католическата църква не иска да създаде елит, а да им помогне да открият стойността на християнството и след това да я споделят с другите.
Православен студент: новостта на едно богословие, което гледа към днешния ден
В края на шестия и последен работен ден, в Domus Laurana в Ловран, на туристическия бряг на Риека, разказва за своите впечатления Андреа, 24-годишен студент от Православния богословски факултет в Белград, Сърбия, за първи път в Хърватия, който говори за „добър опит", който за белградския студент „отвори един нов път и даде пример за подобен вид диаолгзи“. Когато се върне в своя факултет, той би искал да предложи организирането на подобни срещи, „семинари за обсъждане на въпроси, като тези за мигрантите или ролята на жените в Църквата“.
Лутеранската дяконка: топла атмосфера на братство
Дяконката от Лутеранската евангелска общност в Риека Мелани Иванчевич също участва в някои лекции и публични срещи. Тя споделя, че е намерила „топла атмосфера на братство, където всеки задава въпроси за това какво означава да си Църква, за смисъла да бъдеш богослов или философ днес, в този свят“. За лютеранската дяконка е от основно значение младите богослови да се научат „да се вслушват във въпросите на обществата, в които живеят, и да бъдат активни действащи лица в тях, способни да им служат“. Темите, “които се засегнаха тук, не са откъснати от реалността, а ни помагат да живеем по-добре ежедневието. Да бъдем сол и светлина в нашите градове и покорни на Словото Божие, да бъдем пророческа Църква“. В тези средиземноморски богословски срещи, заключи тя, ние можем „да си взаимодействаме помежду си, от различни християнски деноминации, да се допълваме, да се учим един от друг и да споделяме своите притеснения, страхове или просто съмнения“. Да се срещаме „означава също да се грижим един за друг в бъдеще и да се обичаме“.
Босненски францискански богослов: поглед от друга гледна точка
Сред участниците също и 27-годишният францисканец от Босна Антонио Гашич, завършил богословие в Рим и който скоро ще започне докторантурата си в Папския латерански университет. „За мен – каза той – беше важно да имам възможността да дискутирам с млади хора, които идват от други балкански страни, но също и от различни църкви, защото всички живеем в едно общо общество и имаме много общи проблеми. Тук се среща също богатството да водиш разговори с другите, а не само да слушаш лекции и беседи. Знаейки какви са възгледите от друга гледна точка, особено от православна и протестантска гледна точка “.
