Мъдреците: кои бяха те, откъде са дошли, защо се споменават в Евангелието?

Мъдреците, тези (не)известни. По този начин може да се определи общото отношение към „мистериозните“ персонажи, които на 6 януари носят дарове на Младенеца Исус, и чиято „официална“ лична карта (съдържаща се в Евангелието според) е обогатена през вековете от дълга, въображаема и многостранна традиция. Следователно известни, наистина много известни, защото във всяка уважаваща себе си Рождественска ясла те никога не липсват, но в същото време и непознати, защото в колективното въображение границите между реалността и измисленото често са много тънки. Например: просто мъдреци или също крале? Само трима или повече? Белокожи или цветнокожи? И преди всичко от къде са? И какво е значението на мястото им в Писанията?

Има много отговори на този последен въпрос в катехизиса, в проповядването и в богословието. На този въпрос отговаря изчерпателно папа Франциск в проповедта си на 6 януари 2016 г.: „Мъдреците – каза папата - представляват хората от всяка част на земята, които биват приети в Божия дом. Пред Исус вече няма никакво разделение на расата, на езика и културата: в това Дете цялото човечество намира своето единство“.

Що се отнася до всички останали въпроси си струва да се спрем на някои по-особени. Също така, защото в своето пътуване във времето мъдреците пожънват успех, обратно пропорционален на краткия епизод, чийто герои са те в Новия завет. Всъщност за тях се разказва само в първите дванадесет стиха от втора глава на Евангелието според Матей. И всичко, което извличаме за тяхната идентичност от разказа на евангелиста, се съдържа в три прости думи: „Те дойдоха от изток“. Докато не се казва, че са били трима, нито че са били царе, нито се споменават имената им. Тогава откъде идват тези подробности? Черпейки от многото написано по темата от авторитетни учени, нека се опитаме да отделим „зърното“ на историята от „плявата“ на легендите.

Личната карта на мъдреците

На първо място, трябва да отхвърлим формулираната в наши дни теза, че мъдреците, споменати от Матей, никога не са съществували и че евангелистът ги е включил в разказа си само за дидактически цели: тоест, за да потвърди, че божествеността на Исус е била призната от всички хора още от самото раждане.

За тях автентична е дори самата дума „мъдреци“, която е лична карта, добре позната от древността. Почти петстотин години преди апостолът да напише своето Евангелие, гръцкият историк Херодот също говори за това, описвайки ги като едно от шестте племена на мидиите, древен ирански народ, заселил се в голяма част от днешния централен и западен Иран, на юг. на Каспийско море. Те точно съставляват жреческата каста и следователно са жреци на маздейската религия (вярвали са в единния Бог Ахура Мазда), чийто култ е реформиран през 6 век пр.н.е. от Заратустра. Те също така са изучавали астрономията и са се посвещавали на тълкуването на сънищата, както свидетелстват исторически източници, отнасящи се например до персийския император Ксеркс.

Следователно като астрономи е съвсем правдоподобно те да тръгнат след една „звезда“. Между другото, тяхното кредо говори за Месия или „Помощник“, роден от девица и възвестен от звезда, предназначен да спаси света. В тази връзка историкът Франко Кардини пише: „Матей, бедният бирник, трябва да не е знаел нищо или почти нищо за мъдреците маздеи: как тогава, с такава съществена точност той пише за нещо, за които знаем само от Авеста, главната свещена книга на зороастризм), която достигна до нас чрез късните редакции и не преди III век сл. Хр.?".

Къде навлиза традицията

Въображението на народите и културите, от друга страна, не е спряло дори за миг през две хиляди години християнска история, за да даде лице, име и „програма“ на евангелските мъдреци. И тук на преден план излизат апокрифните Евангелия, т.е. невдъхновените, които Църквата винаги е държала на сигурно разстояние, тъй като те често са разработки, произтичащи от ереси (особено Монофизитската, склонна да приписва само божествената природа на Исус, и Несторианската, която изповядва пълното разделение между двете естества, човешка и божествена, на Христос). Апокрифните Евангелия обаче са много разпространени и дават живот на преданията, датиращи между VIII и XII век на християнската ера. Въпреки това, както припомня Кардини (италиански историк, специалист по Средновековието), повечето от нашите традиционни знания за мъдреците произлизат от два източника: преместването на предполагаемите им реликви от Милано до Кьолн, поръчано от Федерико Барбароса през 1164 г., и текста на доминиканеца Джакомо да Вараце, епископ на Генуа в края на тринадесети век и автор на Legenda Aurea, текст, съставен между 1260 и 1298 г., годината на смъртта на автора.

Защо царе и защо трима?

Вероятно тълкуването, така да се каже, обширно, на някои пасажи от Стария завет, особено на Исая 60. 1-6 и Псалм 72 (71), 10, е допринесло за превръщането на мъдреците в царе. В първия пасаж се казва: „И народите ще дойдат към твоята светлина, и царете - към сиянието, което изгрява над тебе“ и се споменават също даровете като златото и тамяна. Докато Псалмът изброява царете на Тарсис, Арабия и Сава, които отдават почит и принасят подаръци. И завършва с думите, че „всички царе ще се преклонят пред него, всички народи ще му служат”. Не е единствения случай свързан с Рождеството. Дори волът и магарето, отсъстващи от признатите Евангелия, вероятно пристигат в яслите благодарение на Исая 1,3: „Волът познава стопанина си и магарето яслите на господаря си, но Израил не знае, моят народ не разбира“ .

Числото три – силно символично в Писанието – може да се е утвърдило във връзка с влъхвите, за да потвърди, че целият свят е отдал почит на Спасителя. Три всъщност е бил броят на континентите, известни тогава. Присъствието на цветнокож мъдрец изпълва тази символика, отнасяйки се до африканското население. Или може би техният брой е свързан с броя на дарените дарове: злато, тамян и смирна. Това също има дълбоко символично значение: злато за царството на Христос, тамян за божествеността и смирна за смъртта на Исус.

Имената на магьосниците

Енигмата около имената изглежда по-сложна. Валтасар изглежда има вавилонско-халдейски произход, Гаспар е ирански, докато Мелхиор има финикийски произход. В тази област обаче е безполезно да се отива твърде далеч в исторически възстановки, тъй като преданията са различни от епоха на епоха и от народ на народ.

Звездата

След това има още един елемент, който силно е повлиял на народното въображение: звездата, която ръководи мъдреците. В Евангелието на Матей „звездата“ се споменава общо. Кога се превръща в комета, небесно тяло, напълно различно от звездите? Учените смятат, че източникът в случая трябва да се търси не в апокрифите (където не се споменава за комета), а във фреската на Джото „Поклонението на мъдреците“, нарисувана от великия художник в параклиса Скровени в Падуа, също под емоционалният тласък от преминаването на кометата на Халей, което той вижда през 1301 г. И така, каква бе звездата на мъдреците? Най-новите изследвания, засвидетелствани също от Бенедикт XVI в неговата книга за детството на Исус, ни карат да вярваме, че това са небесни явления, които всъщност са се случили между 7 и 4 г. пр.н.е. (което би било времето на действителното раждане на Исус), като например подреждането на някои планети (Юпитер и Сатурн, преди всичко) в съзвездието Риби, с последващ оптичен ефект с изключителен блясък.

Мъдреците на път до наши дни

Но странстващата съдба на мъдреците няма да бъде прекъсната със завръщането в страната им – „по друг път“, както пише Матей. Това ще продължи и след смъртта им, която, според една легенда, ги е достигнала в Йерусалим, където след възкресението на Исус те ще се върнат, за да свидетелстват вярата. Техните останки са били открити от Света Елена, пренесени в Константинопол и по-късно подарени на Евсторджио, епископ на Милано от около 343 до 355 г., който ги е преместил в своя град. В тяхна чест той построява базилика, носеща неговото име, на мястото, където каруцата, теглена от волове, носеща тежкия саркофаг, е затънала в кал.

Там мощите остават до 1164 г., когато Фредерик Барбароса ги занася в Кьолн, в чиято катедрала се съхраняват и до днес. Около тази катедрала, между другото, се проведоха някои от основните събития на Световния младежки ден през 2005 г., първият на Бенедикт XVI, вдъхновен от мъдреците. Ето защо, може да се каже, че за първи път не бяха те, които се преместиха, а поклонниците тръгнаха към тях.

И накрая, не е излишно да отбележим, че през 80-те години на миналия век мощите от Кьолн са били подложени на научни изследвания. Като резултат от тези изследвания се откроява, че тъканите са от три различни плата, две от дамаска и една от копринена тафта, всички от ориенталски произход и датиращи между втори и четвърти век. Легендите, както се казва, винаги имат зрънце истина.

svt/ vatn