Юбилеят на пасионистите, 300 години благодарност, пророчества, надежда
„Подновяване на мисията: благодарност, пророчество, надежда“. Това е темата на юбилея, обявен от Конгрегацията на Стрданията на Исус Христос, повече известен с името „Пасионисти”, за да отпразнува третото столетие от създаването им. Открит на 22 ноември 2020 г., с отварянето на Светата врата на базиликата Св. Йоан и Павел, юбилеят на пасионистите ще продължи до 1 януари 2022 г. Централно място в тази „Света година“ заема „личното, общностното и апостолско обновление“, обяснява отец Чиро Бенедетини пред италианската Ачи Стампа. първият генерален консултант на Конгрегацията. Отец Бенедетини е бивш зам.директор на Ватиканския пресцентър, бил е също директор на списанието на отците пасионисти„Ехо от Сан Габриеле“ и част от екипа ръководил преминаването от информацията на хартиен носител към виртуалната в Интернет.
Бихте ли разказали накратко историята на Конгрегацията на Страданията на Исус Христос?
Основателят е Паоло Данеи, роден в Овада (Албано) през 1694 г., първият от голямото семейство на братя и сестри. Той усеща в себе си мощното вдъхновение „да събере съмишленици“, за да проповядва Божията любов, проявена преди всичко в Страданията на Исус, но трябва да помогне на бащата да издържа голямото семейство. На 26-годишна възраст, това е 22 ноември 1720 г., той се сбогува със семейството си и отива при Александрийския епископ, негов духовен баща, който го облича с отшелническата дреха. Връща се в Кастелацо, където живее и започва 40-дневно отшелничество в килера на църквата Сан Карло. Тук той пише правилата на бъдещата конгрегация. В дневника си отбелязва: „Писах толкова бързо, сякаш някой ми диктуваше“. През октомври следващата година, заминава за Рим с идеята да поиска от папата да одобри написаните от него Правила. Както се очаква, той е отблъснат още пред вратата на папския дворец.
Историята за основаването на конгрегацията започва с поражение...
Той не се предава и опитва отново. Отблъснат от папския дворец, той отива в базиликата Санта Мария Маджоре и там пред иконата на Мадоната „Спасението на римския народ“ дава обещание да популяризира сред хората паметта за Страданията на Исус. Очакват го дълги пътувания в търсене на подкрепа за основаването на новата конгрегация. Пристига в Рим, където работи в болницата Сан Галикано и където е ръкоположен за свещеник. Изпратен е в Монте Арджентарио и тук основава първия манастир на конгрегацията. Едва през 1741 г. Правилото ще бъде одобрено и ще има радостта да чуе от папата: „Тази конгрегация е последната, която се ражда, но трябва да е първата“. Оттогава той ще бъде наричан Павел от Кръста.
Как бихме могли да обобщим харизмата, мисията на конгрегацията?
Отправна точка са думите на Исус: „Няма по-голяма любов от тази да дадеш живота си за приятелите“ (Йоан 15:13). Това постигна Исус в Страданието и Смъртта на кръста. Павел от Кръста обобщава всичко това във формулата: „Да помним страданията на Исус“, защото те са „най-голямото и най-изумителното дело на божествената любов“; това е най-убедителното и конкретно доказателство за любовта на Бог към човека. И затова харизмата на пасионистите е да живеят, свидетелстват и обявяват Божията любов към човечеството, чиято най-достоверна проява е именно Страданието и смъртта на Исус на кръста. И тъй като смъртта на кръста преминава във възкресението, пасионистите известяват, че както за Исус, така и за нас, дарената любов никога не се губи или е безполезна, а винаги поражда нов живот и възкресение.
Как е структурирана Конгрегацията на „Пасионистите“ днес?
Като всички конгрегации. С централно управление, съставено от висш генерален настоятел и неговия съвет, духовни Провинции с провинциален настоятел и съвет и накрая отделните общности начело на които има главен настоятел и иконом. Основната дейност е проповядването, пастирската грижа в светилищата и в енориите. Присъстваме в повече от 60 държави с над 450 главни къщи. Освен мъжкия клон, (Конгрегация на Страданията на Исус Христос, накратко пасионисти), Свети Павел основава и женски клон – клазурни монахини със съзерцателен живот. Създадени са 5 женски института за активен живот, които са вдъхновени от харизмата на св. Павел от Кръста, а напоследък Пасионисткото семейство е обогатено с много мирски движения.
По повод 300-годишнината на конгрегацията, бе обявен Юбилей на тема „Подновяване на мисията: благодарност, пророчество, надежда“. Какво конкретно означава?
За примчер ще посоча Еврейският юбилей, който призова за радикално обновяване в обществото (отмяна на дългове, освобождаване на затворници, връщане към старите имоти, останалата част от земята): предлагаше на всички ново начало, нова възможност. Нещо като лично и общностно „нулиране“. Юбилеят на Пасионистите трябва да направи същото. По-конкретно, става въпрос да се задълбочи пасионистката харизма и се намери „езика“ и най-подходящите начини да помогнем на нашите съвременници да помнят Страданията на Исус. Но преди това има още едно предизвикателство, за което нашия Генерален настоятел казва: За да подновим мисията си, трябва да започнем с обновяването на себе си, защото „кои сме“ и „какво правим“ са две страни на една и съща монета.
Днес има достатъчно много страдания в света. Кой иска да чуе още за страданието?
Именно защото има толкова много страдания и несправедливост, необходимо е да си спомним страданията на Исус. Например, пандемията, която ни връхлетя, ни показва нашата слабост и нестабилност, поставя ни въпроси за смисъла на живота, за смисъл на болката и помрачава надеждата за бъдещето. Споменът за Страданията на Исус предлага отговори на тези въпроси. Всъщност, Исус трансформира страданието в доказателство за любов и солидарност с нас, ставайки жертва на несправедливостта и човешкото нечестие. Страданието на Исус ни учи да не се предаваме пред злото, а да му се противопоставяме чрез отношение на солидарност и милосърдие. И това вече би облекчило голяма част от страданията и несправедливостите на човечеството. Страданията на Исус са гаранция, че както се е случило за Исус, любовта води до възкресението, поражда нов живот и че всеки акт на любов никога не е непродуктивен, въпреки външния вид. Covid-19 разкри всички недостатъци и несправедливости на световния икономически ред и оттук необходимостта от разработване на нов проект, основан на солидарност и подкрепа за най-слабите хора, както ни напомня папа Франциск. Свети Павел от Кръста казва: „Медитацията върху Страданията на Исус е лекарството за всички злини“. Как да кажем, че греши?
(dg/aci)
