ЦЪРКВА

Символите на Адвента: трета седмица

На нашия Адвентен венец вече блестят три свещи, едната от които е в розов цвят. Тази трета Адвентна седмица е посветена на радостта: Рождество Христово е все по-близо, рождественските ясли в домовете и в църквите вече са почти готови и около, все още празната ясла на Младенеца, са поставени пастирите, които са главните действащи лица през тези дни. Те ни канят да се присъединим към тях със същото изпълнено с радост сърце.

Мария Милвия Морчиано – Светла Чалъкова -Ватикана

В тази трета седмица на Адвента сме на половината път до Рождество Христово. Входният антифон по време на неделната литургия гласеше:

„Радвайте се винаги в Господа, повтарям ви:

Радвайте се. Господ е близо! (Фил 4,4-5)

Розовата свещ

В този период очакването се характеризира с нарастването на доверието и надеждата и позовавайки се на формата на някои типични адвентни календари, то е като стълбище, което ни приближава все по-близо до небето. Третата свещ, която запалихме миналата неделя е наречена „радост“. Тази седмица розовото е цветът както на богослужебните одежди, така и на третата от четирите адвентни свещи, които постепенно запалваме и си проправяме път с тяхната светлина в тъмнината на зимата: те блестят на олтарите на църквите, в общностите или в нашите домове.

Значението на розовия цвят

Розовото е факултативен литургичен цвят от римския обред през четвъртата седмица на Великия пост (неделя laetare) и третата седмица на Адвента (радостна неделя), което показва, че периодът на покаяние и пост е на път да приключи и следователно има причина за възторг. Розовото е мек цвят, който идва от смесването на бяло с нотка на лилаво. Той събира в себе си цвета на покаянието и този на празника. Първоначално Адвентът е продължавал четиридесет дни, докато през IX век е съкратен до сегашните четири седмици и следователно е много подобен на периода преди Възкресение, когато по същия начин ние се подготвяме, чрез покаянието и поста. Различните литургични цветове, които отбелязват всеки период, във формата, възприета в наше време, датират от 1962 г. с Втория Ватикански събор и с папа Йоан XXIII. Розовото, въведено като нов цвят на мястото на лилавото, което от своя страна заменя черното, датира от Литургийника на Пий V от 1570 г.

Пастирите

Третата свещ е наречена още „свещта на пастирите“. Всеки етап от Адвентния път очертава ключов елемент от раждането на Исус. След пророците, които предсказват неговото идване и идентифицирането на Витлеем, сега се говори за първите свидетели. Всъщност те получават Благата вест от ангела:

„В тая същата страна имаше пастири, които нощуваха на полето и пазеха нощна стража при стадото си. И ето, яви се пред тях Ангел Господен, и слава Господня ги осия; и се изплашиха твърде много. И рече им Ангелът: не бойте се: ето, благовестя ви голяма радост, която ще бъде за всички човеци; защото днес ви се роди в града Давидов Спасител, Който е Христос Господ“ (Лука, 2, 8-11).“

Сънят на пастирчето Бенино

Неаполитанската рождественска ясла се характеризира с много герои, които се тълпят в пространството, пресъздавайки алеите и площадите на Неапол, веселото роене на ежедневието. Те не са случайни герои: съществува традиция, която приписва на всяка фигура много специфична роля и символ, дори в някои случаи знаем имената им. Такъв е случаят с пастирчето Бенино, който е поставен на най-отдалеченото място от яслата, на усамотено място, но който, гледайки го, се появява пръв, сякаш е в началото на пътя към яслата. Всичко това сякаш за да създаде пространствено-времево разстояние с Раждеството. Малкото пастирче бива събудено внезапно от баща си, прекъсвайки прекрасния му сън, който иска да продължи и още не знае, че този сън е реалност и е точно там, недалеч, в същото креватче. В песента на пастирите (1698) на Андреа Перучи, Бенино разказва:

„Струваше ми се, че небето се отваря и от там горе валеше смес от сребро и злато. Видях земята да се превръща в злато и ливадите в смарагди; цветята бяха скъпоценни камъни, капките скреж бяха перли, а хълмовете - диаманти; водите на потоците бяха направени от сребро и гроздове от топази и рубини, висящи от лозята; дърветата произвеждаха пъпки... целият свят беше съкровище! И докато, омагьосан, се възхищавах на толкова много богатства, гледайки на изток, към тъмната пещера на Витлеем, ми се стори, че оттам се издига огромна светлина, голяма колкото сто слънца! И когато тази светлина се издигна, чух глас... Ела при мен, сине мой, защото аз съм този, който, слизайки на земята, покрива небето и земята със злато и скъпоценни камъни! И така, свиквайки с този блясък, посред видях красиво Дете, на чието лице беше изобразено Небето!“