Франция: дълбоки промени срещу сексуалните насилия
Сиприен Виет/Салваторе Чернуцио – Светла Чалъкова - Ватикана
„Признахме нашата институционална отговорност и решихме да поемем по пътя на изцелението, отваряйки възможността за посредничество и обезщетение за жертвите“. Това каза в края на Пленарната асамблея на френските епископи в Лурд монсеньор Ерик дьо Мулен-Бофор, архиепископ на Реймс и председател на Френската епископска конференция, посочвайки пътя, който Църквата във Франция иска и трябва да поеме в близко бъдеще, за да се изправи срещу скандала със сексуалните злоупотреби от страна на духовенството, на който резултатите от доклада на Независимата комисия за сексуално насилие в Църквата разкри степента, откроявайки над 330 хиляди случая на насилие над непълнолетни от 50-те години на миналия век до днес. Този път на „пречистване и изцеление“ се нуждае от намеса на папата, според думите на самите епископи: „Тъй като сме назначени от него, ние го молим да ни се притечете на помощ, изпращайки някой, на когото има доверие, за да проучи с нас начина по който се отнесохме и как се отнасяме към жертвите и техните насилници“, каза архиепископ Бофор в заключителната си реч.
Прошка от жертвите
По същество френските епископи искат да им бъде комисар, който да хвърли светлина върху действията им спрямо свещениците насилници и всички жертви, тоест всички „онези деца, момичета, момчета, тийнейджъри, които плачат тайно в дълбините на своята душа и до последния ден от своя зрял живот”. От тях монсеньор Бофор поиска отново прошка в словото си, както вече направи на 7 ноември, коленичил публично на площада пред базиликата на Дева Мария на Броеницата, където приблизително 120-те участници в Асамблеята взеха участие във възпоменателна и покаятелна служба за всички, които са претърпели тази ужасна рана от представители на духовенството.
Унижение и свобода
„Отправени сме към обедняване на нашата Църква“, обясни председателят на френските епископи на пресконференция, провела се на 8 ноември, на която илюстрира размислите и работата на епископската асамблея. „Полезно ни беше да изпитаме, че несъмнено си струва да бъдем унижени, обеднени, омаловажени, ако това може да ни помогне да се срещнем по-добре с бедните, изключените, презряните... Ние бяхме освободени, за да покажем, че нашата Църква, тази, към която принадлежим и на която искаме да служим, не може да бъде институция, занимаваща се със себе си, погълната от самовъзхвалата”.
По-тясно сътрудничество с правосъдието
Именно поради тази причина монсеньор Бофор гарантира, че ще има по-тясно сътрудничество със съдебните органи. Една постоянна работа за разпространение на протоколите за сътрудничество между епархиите и прокуратурите, които вече са в сила в някои градове като столицата Париж. „Можем да спечелим всичко, подписвайки протоколите с прокурорите, уповавайки се на правосъдните служби на страната ни“, каза прелатът. „Божията прошка не може да служи като претекст за някой, който е извършил престъпление или провинение, за да избяга от човешката справедливост“.
Реформи в Църквата
Наред с тази външна работа е необходима вътрешна работа за „дълбока реформа“ на Църквата като институция, каза председателят на френските епископи: „От първостепенното съображение на жертвите, ние получихме свободата да разширим работата по нашето църковно функциониране“, обясни той. Синодалният път, пожелан и започнат от папата, може да бъде възможност за насърчаване на по-голямо изслушване и също така на важни промени: „Кръстосване на различни гледни точки, прием на приноса на женска гледна точка, търсене на начини да се консултиране с Божия народ, всичко това изглежда е изпълнено с обещания за напредък, за да израснем във вниманието към всеки човек във всички измерения на неговото същество”, каза прелатът.
Понятието за бащинство
Накрая епископът се обръща към всички свещеници да бъдат двойно „по-бдителни“ и „разумни“: „Станахме свещеници, за да донесем смирено Христовата утеха, да осигурим Божията близост на мнозина, а не да караме мъжете и жените да ридаят заради нашето енорийско функциониране”. Оттук и предупреждението да не се използват неправилно думи и понятия, като се започне с тази за бащинство: „Нека не ни заблуждават думите, които използваме. Истинското бащинство – добави монсеньор Бофор – никога не може да се състои във факта, че един човек прави друг човек свое притежание или го третира като такъв, нито че единият поддържа другия в състояние на малцинство”.