Русия: пастирско писмо към католиците за началото на синодалния път
Специална година и за малката руска католическа общност, която също се готви да започне синодалния път предложено от папа Франциск с оглед на Генералния Синод на епископите през 2023 г., фокусиран върху темата за синодалността.
„Църквата – обясняват двамата епископи - винаги е била видяна преди всичко не като структура или институция, а като общност от вярващи, които вървят заедно с различна скорост и може би на различни разстояния, но с една единствена цел: да бъдат спасени чрез Христовата любов от робството на греха и смъртта. Ето защо – продължават те - каквито и трудности да срещнем днес, пътят, по който трябва да поемем, остава този, посочен от римския епископ, а именно да продължим в това пътуване „заедно“. Пътуване, което трябва да има за своя посока света, на който да занесе Благата Вест на Христос. Това важи и за малката църква в Русия, която „макар и малка, е неразделна част от многонационалното и артикулирано общество. Неин дълг е да гледа на обществото като поле за диалог, където самият Христос може да говори чрез нашите устни на нашите съвременници“. Това - уточняват прелатите - не означава „налагане на нашите доктрини, провеждане на словесни битки или опит за привличане на нови последователи в нашите редици, а предаване на Божията любов на света чрез думи и милосърдни дела“.
Писмото се фокусира и върху синодалния път, чието начало ще бъде дадено на 9 и 10 октомври в Рим, а след това на 17 октомври във всяка местна църква. „Смисълът на този път - припомнят епископите - е, че като слушаме Бога и се вслушваме един друг, в различни групи и в различни форми, ние откриваме как се осъществява днес, на различни нива, онова „да вървим заедно“, позволяващо на Църквата да прогласява Евангелието, в съответствие с мисията, която ѝ е поверена и какви стъпки ни кани да предприемем Духът, за да укрепваме като синодална Църква“.
Това е път, който не е без трудности, както се вижда от резултата от дискусията, започнала наскоро от архидиоцеза на Москва за живота и бъдещето на неговите енории, позовавайки се също на системата за назначаване на енорийските свещеници: „В това някои видяха знак за истинско пробуждане на съвестта на религиозността и единството. Други изпитват недоволство и разочарование от факта, че не всички гласове са отразени в резултата от дискусията и не всички предложения могат да бъдат изпълнени. Това може да породи недоверие към синодалния път, който ни очаква”.
Но – предупреждава писмото - промяната, на която мнозина също се надяват, защото са недоволни от настоящата ситуация, винаги изисква изход от зоната на комфорт“. Новостта може да бъде плашеща, защото „може да повлияе директно на нашите навици, начина ни на живот, представите ни за това кое е правилно“ с последицата, че „пасивността, недоверието, подозрението, изолацията, острата критика надделяват, слуховете и клюките се разпространяват и възникват враждебни действия, които понякога достигат до разколни тенденции ”. „И именно, за да се укрепим срещу подобни изкушения - подчертават монсеньор Пеци и монсеньор Дубинин - всички ние - епископи, свещеници, монаси, миряни - трябва да се научим да вслушваме един друг с отворено сърце и смирение, да слушаме заедно гласът на Духа, който говори и действа в конкретните обстоятелства на нашия живот“.
svt/ vatn
