Доктор Honoris Causa на Кико Аргуельо и равин Давид Розен
Дебора Донини – Светла Чалъкова – Ватикана
Нотите на симфонията „Страданието на невинните” помогнаха да се прозре най-дълбокия смисъл на почетната докторска степен за големия принос към еврейско-католическия диалог, връчена на 26 октомври на равин Давид Розен, международен директор по религиозните въпроси на Американския еврейски комитет и на Кико Аргуельо, инициатор на Неокатехуменалния път заедно с починалата преди 5 години Кармен Хернандес и за която през юли бе представен „Supplex Libellus“ на архиепископа на Мадрид или молбата за откриване на епархийска фаза на каузата за беатификацията и канонизацията.
Композицията, създадена от Кико през 2010 г., е посветена на драмата, преживяна от евреите по времето на Холокоста и на „невинната“ болка на Божията Майка, на която меч прониза сърцето. Ето защо тя е в чест на всички еврейски майки, които са видели децата си брутално убити в концентрационните лагери. И ако нотите докосват дълбоко сърцето, думите спрягат най-дълбокия смисъл: споделянето на страданието и историята на другия до отдаването на собствения живот кара човек да изпита любовта и с нея, следователно, присъствието на Бог.
Приятелство в служба на доброто
Почетната докторска степен беше присъдена от Мадридския университет „Франсиско де Витория“, католически университет с повече от 8000 студенти, по време на проведе впечатляващата церемония в присъствието на кардинала архиепископ на Мадрид Карлос Осоро и кардинал Антонио Мария Роуко Варела, почетен архиепископ на същия архидиоцез. Академичното признание има за цел да валоризира срещата, състояла се между две личности, единия евреин, а другия християнин, които повярваха в този диалог и поставиха приятелството си в услуга на доброто и красотата. Докторска степен, която според Кико заслужава, макар и посмъртно, Кармен Ернандес , която със своя опит е в основата на голямата любов, родена по Пътя към Израел, с преоткриването на еврейските корени на християнската вяра.
Кармен и преоткриването на еврейските корени
Поради тази причина присъждането на титлата Доктор Honoris Causa бележи един етап от пътя на приятелството, продължило десетилетия. Години преди да срещне Кико и следователно в началото на Неокатехуменалния път, между 1963 и 1964 г., Кармен прави незабравимо поклонничество в Светата Земя. Освен всичко друго, тя има възможността да чуе Павел VI в Назарет по време на неговото поклонничество в земята на Исус. Това време, изживяно по стъпките на живота на Исус, бе много важно за преоткриването на еврейските корени на християнството, осъзнавайки съюза на историята на спасението със земята, където Бог се открива. От съществено значение за Кармен е и познанието за Втория ватикански събор и в този смисъл, по-специално догматичната конституция Dei Verbum и декларацията Nostra aetate. Следователно цялото това богатство бива конкретно предадено в опита на Неокатехуменалия път със седмичното отслужване на Божието Слово.
Ангажиментът на равин Розен за диалога
Голяма признателност за симфонията и за дълбокото приятелство, което се е развило с Неокатехуменалния път, бе изразена от равин Розен, който се позова на пътя извървян от Втория ватикански събор, на опита на папите, като се започне от Йоан XXIII, който пожела провеждането на съборната асамблея. Път на помирение и сближаване, от който самият той беше част. Равин Розен припомни по-специално, че е участвал в двустранната комисия на Светия престол и Държавата Израел за преговорите по съответните въпроси, които доведоха до подписването на Основното споразумение между двете страни през 1993 г., установяващо пълните дипломатически отношения между тях. След това последва историческото поклонничество на Йоан Павел II в Светата Земя през юбилейната 2000 г. Като ехо от срещата на папата с главните равини, бива създадена постоянната двустранна комисия за диалога между Великия равинат на Израел и Светия престол за насърчаване на разбирателството и сътрудничеството между двете институции, към която самият Розен е поканен по-късно да се присъедини. Поради тази причина той е силно ангажиран с отношенията и диалога между евреи и католици. Централно място в словото на равина бе важността на декларацията Nostra aetate. И също така, в неговата петдесета годишнина, документът на Папската комисия за религиозни връзки с юдаизма със заглавие „Защото даровете и повика на Бог са неотменими“. Път на помирение, който все още трябва да бъде задълбочен и напълно усвоен, отбеляза Розен, подчертавайки в този смисъл важната роля на Неокатехуменалния път и по отношение на богословската формация в семинарията Redemptoris Mater в Галилея.
Симфонията за страданието на невинните
В тази история на приятелството, изживяна конкретно, решаващ момент има именно композираната от Кико симфония за страданието на невинните, която през 2011 г. бива представена в Международния център Domus Galilaeae, на Хълма на Блаженствата, в Израел, пред група американски епископи и множество равини. Тя предизвиква дълбока емоция и прием, дотолкова, че Кико чувства важността да разпространи в други части на света чрез музиката връзката на любов, която Бог ни е дал с еврейския народ. Самият Domus Galiaeae бива, наред с други неща, открит през 2000 г. от Йоан Павел II.
През 2012 г. този симфоничен трибют бива представен в Линкълн център в Ню Йорк пред 3000 евреи, няколко кардинали и десетки равини. Отново през 2013 г. силните ноти на тази композиция се издигат на мястото на ужаса от миналия век: Аушвиц-Биркенау, където над един милион и сто хиляди души бяха брутално избити, еврейски мъже, жени и деца, както и цигани, политически опоненти, военнопленници и много други. От това място, където свършват човешките думи и само плачът е неудържимата реакция, се издигна химна на „Shemà Israel“, изпят от оркестъра и придружена от 6 кардинали, 50 епископи, 35 равини и 15 хиляди души, който докосна сърцата на присъстващите. През 2016 г. спирката е във Ватикана, в аула „Павел VI“, а след това отново в различни части на света до Япония. В послание от 2018 г. по повод концерта в Берлинската филхармония папа Франциск подчертава, че „вкоренена в традицията и вдъхновена от библейски оплаквания, тази симфония възпоменава многото жертви на Холокоста“. Това е „постоянно предупреждение за всички нас – пише той – за ангажимент за помирение, взаимно разбирателство и любов към „нашите по-големи братя“, евреите, и в същото време за живот, посветен на страдащите, бедните и на всички, които от дълбините копнеят за спасение”.
Двете срещи в Domus Galilaeae
В центъра на тази история на братството са също двете срещи в Domus Galilaeae. „След тази симфония – продължава Кико – самите равини, чрез писмо с покана, подписано от равин Розен, от равин Грийнбърг и от някои кардинали, предложиха да продължим този опит на приятелство и диалог чрез срещи в Domus Galilaeae. Затова бяха проведени две четиридневни срещи, едната през 2015 г., а другата през 2017 г., на които присъстваха различни кардинали и епископи, повече от сто равини, със свжшти съпруги и много водачи на Неокатехуменалния път от различни части на света. „В Domus Galilaeае - подчерта Кико – се случи чудо: любов! Изглеждаше невъзможно: толкова много равини, толкова много католици и изведнъж любовта се появи сред нас”. Резултатът от тази последна среща беше, че сто равини подписаха декларация за християнството, озаглавена „Да изпълняваме волята на нашия Небесен Отец: към партньорство между евреи и християни“, в която беше подчертано, че утвърждаването на християнството „не е случайност, нито грешка, а резултат дължащ се на божествената воля и дар за народите”.
