Кардинал Тисеран посмъртно признат за „праведен сред народите"
Френският кардинал Йожен Тисеран (1884-1972), в продължение на повече от тридесет години начело на Конгрегацията за Източните църкви, от 1936 до 1959 г., беше посмъртно признат за „праведен сред народите“ от мемориала на Холокоста в Йерусалим, Яд Вашем, заедно с двама свои сънародници, монсеньор Андре Букин, ректор на църквата „Свети Лудвиг, крал на Франция“ в Рим, и дипломатът Франсоа де Виал, служещ в италианската столица през 40-те години на миналия век.
Родом от Лотарингия, Йожен Тисеран е ръкоположен за свещеник през 1907 г., след година, прекарана в Библейското училище в Йерусалим. Той се премества в Рим през 1930 г., повикан от Пий XI, който му поверява място във Ватиканската апостолическа библиотека, преди да бъде назначен за кардинал и да стане секретар на тогавашната Конгрегация за Източните църкви. При избухването на Втората световна война през 1939 г., френският кардинал се ангажира от Ватикана да помогне на гражданите от еврейската вяра да избягат от преследванията.
„Кардинал Тисеран помогна на няколко души, като ги укрива, назначавайки ги във Ватиканската апостолическа библиотека или улеснявайки получаването на визи“, обяснява неговият биограф, историкът Етиен Фуйо. По-специално, след уволнението на Гуидо Мендес от длъжността му като директор на еврейската болница в Рим по причина на расовите закони, Тисеран го удостоява с почетен медал от ръководеното от него ведомство, в явно противоречие на фашисткото правителство. Освен това кардиналът помага на един равин и няколко академици да получат виза за Бразилия или САЩ.
Институтът Яд Вашем също отдава почит на Тисеран за спасяването на Чезаре Верона, продавач на пишещи машини от Северна Италия, когото укрива със съпругата му и децата му и едно друго еврейско семейство в частната си резиденция. За да помогне на евреите в Рим, кардиналът може да разчита на монсеньор Андре Букин, който като ректор на църквата „Свети Лудвиг, крал на Франция“, отговаря за манастира, намиращ се близо до църквата. Благодарение на намесата на свещеника и Тисеран е спасен Мирон Лернер, млад евреин, роден през 1927 г. в Париж от одески емигранти, осиротял през 1937 г. Лернер е приютен в дома на Франсоа дьо Виал, бидейки, този последният, единственият член на френското посолство при Светия престол, който е можел да се движи свободно по улиците на Рим.
(svt/oss.rom)
