Вартоломей I: унищожаването на творението е оскърбление към Бог

„Нека се молим за бързото преодоляване на последиците от здравната криза и за озарение свише на управниците в целия свят, за да не възвърнат или да продължат онези принципи на организация на икономическия живот, производството и потребление и експлоатация на природните ресурси, действащи преди пандемията“. Това е призива на Вселенският и Константинополски патриарх Вартоломей в послание по случай Световния молитвен ден за грижата за творението 1 септември.

„Човечеството e лице в лице с интензивни атмосферни явления поради прогресивното изменение на климата, катастрофални наводнения и пожари по цялата планета, както и с пандемията на коронавирус и неговите социални и икономически последици“, се чете в посланието на Вартоломей. „Фактът, че рестриктивните мерки за придвижване и налагането на ограничения върху биомеханичното производство спомогнаха за намаляване на замърсителните съставки и вредни емисии, също представляват важен урок за взаимосвързаността в света и за взаимното взаимопроникване на всички измерения на живота“.

„Недопустимо е да бъдем пасивни, когато съзнаваме големите общи предизвикателства, пред които е изправено днешното човечество. Безразличието към нашите събратя, които страдат, и към унищожаването на „красивото“ творение е оскърбление към Бог и неспазване на неговите заповеди. Там, където има уважение към творението и осезаема любов към човека „обичан от Бога, там Бог присъства“.

Патриарх Вартоломей отправя „искрено пожелание да се сложи край на псевдонаучните мнения относно предполагаемата опасност от ваксини срещу коронавирус Covid-19, клеветите срещу експерти и небалансираното подценяване на тежестта на болестта. За съжаление, подобни тези се разпространяват и относно изменението на климата, неговите причини и фаталните му последици. Реалността е съвсем различна, пред която се изисква чувство за отговорност, сътрудничество, коопериране и обща мечта“.

Вартоломей посочва, че екологичните инициативи на Вселенската патриаршия представляват „продължение на теологията и литургичната традиция на Църквата и вървят ръка за ръка с констатациите на науката и призива на експерти за многостранна мобилизация за защита за целостта на природната среда“. Наред с това припомня приетия документ от Вселенската патриаршия след Критския събор (2016), озаглавен „За живота на света. Към социалния етос на Православната църква", в който „Църквата насърчава вярващите да бъдат благодарни и да приемат откритията на науките, дори тези, които понякога могат да ги принудят да преразгледат разбирането си за историята и за космическа реалност. Желанието за научно познание произтича от същия източник като желанието за вяра, за да влезе все по -дълбоко в тайната на Бог" (§ 71).

„В този труден период предприемането на инициативи за ограничаване на пандемията представлява основен пастирски дълг за Църквата“. Трябва да се обичаме един друг „по начина, по който Христос също е обичал нас“ (Еф. 5,2) и трябва да се отличаваме като „свещеници“ на творението, защитавайки и грижейки се за него с усърдие и привързаност“, „като благодарност към Твореца на всички неща“.

(dg/vatn)