Международен Евхаристиен конгрес в Будапеща: „Всичките ми извори са в Теб"

По повод това международно събитие унгарската богословска комисия, съставена от 8 члена, председателствана от монс. Лайош Долхай, ректор на семинарията в Егер и член на Международната богословска комисия, изготви документ с подходящи богословски и пасторални размисли. Неговата структура е логична и ясна: 15 кратки глави около основната тема: „Всичките ми извори са в Теб“, в която отекват думите на Господ: „Който е жаден, да дойде при Мене и да пие. Който вярва в Мене, из неговата утроба, както е речено в Писанието, ще потекат реки от жива вода“ (Йоан 7, 37-38).

Подготвителният документ

Кратка глава обяснява местата, където Вторият ватикански събор се спира на източника. От 4 до 8 глава авторите на документа се спират на Евхаристията, като предлагат богословско-литургичен анализ, събирайки систематично размислите и приносите на днешното богословие, подчертавайки, че Евхаристията е ясен източник, от който всички можем да черпим при отслужването на литургията, получавайки причастието и спирайки се в обожание.

От 9 до 13 глава се предлагат пасторални указания за задълбочаване на характера на Евхаристията като източник. Дадени са конкретни примери и са посочени имената на Божия Раб, кард. Миндженти и блажения Ласло Батиани Стратман, лекарят на бедните, на блажения Вилмос Апор, епископ на Дьор и мъченик, на Янош Бренер, наречен унгарския свети Тарчизио, мъченик на Евхаристията, брутално убит в нощта на 14 декември 1957 г. от служителите на тайната полиция, докато носи причастие на болен човек. Обявен е за блажен в Унгария на 1 май 2018 г. Последните две глави говорят за Дева Мария (Verum corpus natum de Maria Virgine) и Евхаристията като център за възхвала на Бога и трансформацията на творението.

Във въведението си Документът говори за Унгария, която ще бъде домакин на Конгреса. Позовава се на историята, започвайки от много дълбоките християнски корени на страната. Припомня фигурата на Свети Стефан (1000-1038), първият крал, който въвежда унгарския народ в общността на християнските народи в Европа. Сред управляващите средновековни династии именно Арпадите са дали най-голям брой светци на Католическата църква и впоследствие, не липсват светци и блажени, до такава степен, че е измислено мотото: Нашето минало е нашата надежда, нашето бъдеще е Христос.

Конгресът през 1938 г.

Унгария е домакин на Международния Евхаристиен конгрес през 1938 г., в напрегнат и разкъсан период, приемайки мотото: Eucharistia, vinculum caritatis. Световната война разтърсва страната и комунизмът, дошъл на власт през 1947 г., предизвика жестоки преследвания. Религиозните ордени са премахнати през 1950 г.; много свещеници и вярващи бяха депортирани в трудови лагери или затвори. Тормозът срещу католиците и убийствата от страна атеистичния режим са нестихващи. Стотици хиляди хора бягат в чужбина. Училищата са национализирани, с изключение на осем известни гимназии. Религиозната практика е забранена и преследвана, а католиците стават „нелегални“. Комунистическата диктатура продължава 40 години и броят на практикуващите е сведен до минимум. По този начин две или три поколения израстват, без да са възпитани в християнската вяра, за която голяма част от населението все още има силно религиозно невежество, безразличие към вярата и дори враждебност към Църквата, поради буйната антиклерикална кампания водена от режима.

След 1989 г., годината на свободата

След 1989 г. Унгария става свободна. Религиозната практика процъфтява и църквите отново са посещавани. Детските градини се възобновяват, отварят се католически и от други християнски деноминации училища, гимназии и университети. Християнските ценности се появяват в политиката и законодателството, а преподаването на вяра и морал се въвежда и в държавните училища. Движенията се съживяват и възникват нови общности. Много църкви са възстановени и се строят нови. Няколко религиозни ордена, след като излязоха от скривалищата, отвориха вратите на манастирите. Само частично са върнати имуществата на Църквата, но това за сегашната йерархия не е проблем, както в други бивши комунистически страни. Все повече и повече миряни работят в енорийските общности.

Въпреки това, много неща са се променили от 1989 г. насам и за съжаление - посочва документът – отрицателно. Текста четем: „Както в други посткомунистически страни, така и в Унгария настъпиха някои явления, свързани със свободата, които отслабват начина на живата вяра и религия: секуларизацията, търсенето на материално благополучие, релативизма и несигурността на агностицизма. Ние също чувстваме кризата в семейния живот, рязкото намаляване на свещеническите и религиозни призвания, увеличаването на средната възраст на вярващите, намаляването на броя на хората, които изповядват своята вяра. В Унгария, която има 10 милиона жители, 7-10% от населението участва в светата литургия или на неделната литургия. Също така е трудно да се намери контакт с младите хора, извън един тесен кръг. Малко са католиците, които практикуват вярата, така че присъствието на Църквата в обществото също е неефективно. В същото време все повече възрастни търсят вярата, отговора на големите житейски въпроси и ги намират в Църквата. Конгресът - посочва документът - е покана и възможност за католиците да се укрепят във вярата“.

През тези месеци, голям кръст обикаля Унгария, спирайки се в различните епархии и има много инициативи както от религиозна, така и от културна гледна точка.

Очаква се около 500 000 души от цял ​​свят да пристигнат в Будапеща.

Държавата също участват в подготовката на Международния евхаристиен конгрес, преди всичко президентът на републиката и правителството на Орбан, с непрекъснати и големи финансови помощи за изграждането на църкви (две в Будапеща), реставрацията на много други и църковни сгради. „Ще дойдат много хора“, казва усмихнато кардинал Петер Ердьо, архиепископ на Будапеща.

svt/ vatn