МЕК Будапеща 2021: Бог извор на живота

Дори нещата от първа необходимост за живот на земята са дар от Него. Още в символичния разказ за творението на мъжа и жената (Бит. 2, 4б-25) става ясно, че Бог не само е създал човека, но го е поставил в Райската градина, пълна с всякакъв вид плодоносни дървета и напоявана от четири реки. Така човек дължи на Бог не само живота си, но и всички блага, необходими за неговото поддържане.

Божията любов и грижа също са в центъра на историята на пътуването на Израел през пустинята. Сам Господ чрез Мойсей осигурява необходимата храна под формата на мана и пъдпъдъци (Ес 16, 1-15) и кара вода да протече от скалата (Ес 17, 1-17; Числа 20, 1-13). По-късно библейската традиция говори за тях като за дарове, получени директно от Бог. Този възглед намира myasto преди всичко в псалмите:

“Той разцепи скали, отворени в пустинята, и ги напои изобилно като от дълбините. Разсече камък в пустинята и ги напои като из голяма бездна; из скала изведе потоци, и води потекоха като реки…. та ги одъжди с мана за храна, и им даде хляб небесен. Хляб ангелски яде човек: Той им прати храна до насита”. (Псалм 78, 15-16. 24-25). “Искаха, и Той им прати пъдпъдъци и с хляб небесен ги насищаше. Разтвори камък, и потекоха води, потекоха като река по сухите места”. (Псалм 105, 40-41).

Що се отнася до традицията на водата, въпреки че избликва от скалата, нейният първоизточник е сам Бог. По този начин водата не се представя само като напитка, но и като символ на духовните блага, идващи от Бог. В някои откъси от Стария Завета тази интерпретация надделява “защото у Тебе е изворът на живота: в Твоята светлина ние виждаме светлина.”, провъзгласява псалмистът (Псалм 36, 10).).

Пророк Йеремия укорява изневярата на Израел по следния начин: “Защото две злини извърши Моят народ: Мене, Източника на жива вода, оставиха и си издълбаха пукнати водоеми, които не могат да държат вода..” (2:13). Особено внимание заслужава обещанието, което намираме в а пророк Исаия: “Ето, Бог е моето спасение; Нему се уповавам и се не боя; защото Господ е моя сила, и Господ е мое пение; и Той ми биде за спасение. Тогава с радост ще черпите вода от изворите на спасението.” (12: 2-3).

Така всички тези текстове от Писанието потвърждават, че Бог е източникът, от когото произтичат всички дарове, от които се нуждаем за нашето спасение.

2.2.      “Който е жаден, да дойде при Мене и да пие”

В Новия Завет водата като символ на духовни блага се представя преди всичко в Евангелието от Йоан. Исус в Храма на Йерусалим, в последния ден от Празника на шатрите призовава своите слушатели: “Който е жаден, да дойде при Мене и да пие. Който вярва в Мене, из неговата утроба, както е речено в Писанието, ще потекат реки от жива вода.” (7:37-38). По време на празника, който продължава седем дни, благочестивите евреи си спомнят пътуването в пустинята и по време на тържествата отдават особено внимание на водата като дар Божи, източника на живот. През седемте дни на празника, рано сутринта тълпата следва свещениците и левитите до басейна на Силоам, за да напълнят вода в златни амфори, докато нареждат: “С радост ще черпите вода от изворите на спасението”. Завърнали се в Храма, водата се излива върху олтара. Именно в светлината на това тържествео Исус се определя като извора, за който се отнасят думите на пророка.

Не бива да забравяме, че евангелистът отнася думите на Исус към Светия Дух, Който се дава на онези, които вярват в Христос, чрез Неговото прославяне на кръста и чрез Пасхалното събитие на смъртта и Възкресението Му. В очакване на Петдесетница Христос даде своя Дух от кръста, когато “предаде дух” (Йоан 19:30). И от страната на Исус, пронизана от копието на войник, изтeкoхa кръв и вода (Йоан 19: 34), които в църковната традиция се отнасят до тайнствата Кръщение (вода) и Евхаристия (кръв).

Както се молим във въведителната молитва на служението на празника Пресвето Сърце Исусово: “Издигнат високо на кръста, в своята безгранична любов Той даде живота Си за нас и от прободентата Му страна изтекоха кръв и вода, извор на тайнствата на Църквата, така че всички хора, привлечени към Сърцето на Спасителя, да черпят радостно от вечния извор на спасението”.

Евхаристийното тълкуване на кръвта на Христос се подкрепя и от заключителната част на беседата за „Хляба на живота”, намираща се в глава 6 на Евангелието от Йоан, в която Исус говори за тялото Си като храна и за кръвта Си като питие (6:53-58). Кръвта и водата се появяват отново в първото Послание на Йоан, заедно със Светия Дух: “Три са, които свидетелствуват: духът, водата и кръвта; и трите за едно свидетелствуват.” (5:7-8). Кръщението и Евхаристията стават източници на спасение чрез Светия Дух.

По същия начин св. Павел в първото Послание до коринтяните, позовавайки се на Изхода на отците в пустинята, припомня: “И всички ядоха една и съща духовна храна; и всички пиха едно и също духовно питие; защото пиеха от духовния камък, който идеше подире им; а камъкът беше Христос.” (1Кор 10: 3-4).