МЕК Будапеща 2021: Всичките ми извори са в тебе

За да разберем това, отново се обръщаме към Стария завет, от който е взета темата на този Международен евхаристичен конгрес. Позоваваме се на Псалм 86, чийто текст цитираме изцяло:

“Основите му (на Йерусалим) са на свети планини.

Господ обича портите Сионски

повече от всички селища на Иакова.

Граде Божий! славни работи се разгласят за тебе.

Ще напомня на ония, които ме знаят,

 за Раав и Вавилон;

ето, филистимци и Тир с Етиопия –

ще кажат: еди-кой си се там роди.

А за Сион ще казват:

тоя и тоя мъж се роди в него,

и Сам Всевишний го укрепи.

Кога се преброяват народите, Господ ще напише:

еди-кой си там се роди.

И които пеят, и които свирят,

повторят:

всичките ми извори са в тебе.”

Псалмът принадлежи към така наречените „Сионски песни“, в основата на които е призванието и привилегированото положение на Йерусалим. Господ, както се казва в началото на псалма, предпочита „портите на Сион“, свещеният град, в който се намира Храмът и домът на Давидовата династия, повече от всички места в Израел. И същият YHWH Господ дава Йерусалимското гражданство на езическите народи, които Го „познават“.

Обещанието, съдържащо се в Псалма, заслужава внимание поради две причини. От една страна, списъкът започва с Египет (Раав) и Вавилон, двама смъртни врагове, които след като приеха Израилевия Бог с вяра, станаха граждани на свещения град с пълни права. След това списъкът продължава с основните посоки: Египет/Запад, Вавилон/Изток, Филистия и Тир/Север, Етиопия/Юг. Така изброените пет нации представляват целия свят, сближаващ се с Йерусалим, градът където благодарение на Божието познание, народите, които преди това са били антагонисти един на друг, се събират в мир и единство. В края на Псалма всички тези народи, обединени в контекста на литургичното служение, провъзгласяват: “Всичките ми извори са в тебе”.

Идеята, че в есхатологичните времена град Йерусалим и неговият храм ще се превърнат в извор с жива вода, се среща и в пророческите писания: “В оня ден ще се отвори извор за дома Давидов и за жителите иерусалимски, за да се умият от грях и нечистотия”, четем в пророк Захария (13:1). В книгата на Езекиил намираме пророчеството за извора, който тече от източната страна на Храма и се превръща в голяма и плавателна река (Ез 47: 1-12). Тези пророчески текстове, подобно на Псалм 86, обявяват завръщането към райските състояние, характеризиращо се с изобилие, плодородие и мир: “От Сион излиза ново творение, плодородно и зелено, радостно и благословено”.

Християнската традиция тълкува Псалм 86 във връзка с Църквата, убедена, че истинският Сион, „небесният Йерусалим“ се отъждествява с нея (вж. Гал 4, 26; Евр. 12, 22–24): “Сион беше земен град, който е отражение на въпросния Сион, тоест онзи небесен Йерусалим, за който апостолът казва ‘той е майка на всинца ни.’ (Гал 4: 26). Църквата е общността на спасените, идващи от ‘всяко коляно и език, народ и племе’” (Откр. 5: 9), които се прекланят пред Бога “с Дух и с истина” (Йоан 4:24) и намират единство чрез изграждането на едно тяло.

Както ни напомня св. Павел: “Чашата на благословението, която благославяме, не е ли общение с кръвта Христова? Хлябът, който ломим, не е ли общение с тялото Христово? Защото един хляб, едно тяло сме ние многото, понеже всички се причестяваме от един хляб.” (1Кор. 10:16-17). Участието в тялото и кръвта на Христос в евхаристичното служение създава истинско общение с Христос и изгражда тялото му, което е Църквата. Всички, които участват в тайнството на Тялото и Кръвта на Христос, стават едно тяло, една общност. Източникът, от който черпят верните, е сигурната гаранция за единство между тях.