Дубровнишка богославска школа: гласове на диалог от Църквите на Балканите
Алесандро Ди Бусоло – Светла Чалъкова – Дубравник
„Успяхме преди всичко да насърчим диалога между преподавателите по Богословие и студентите и между самите студенти. С тази школа се опитахме да развием комуникацията между младите хора и тази година пожелахме, дискутирайки по тема като поведението на християните в политическия сектор, те да търсят правилния начин как да бъдат християни в политиката“. Това изтъкна архиепископ Мате Узинич, апостолически администратор на Дубровник и съадютор на Риека, очертавйки за Vatican News първоначална оценка на втората лятна Богословска школа, организирана от епархията на далматинския град, в рамките на която в продължение на шест дни се обучават 44 студенти и млади католически, православни и протестантски богослов от балканските страни, заедно с петима преподаватели от същите християнски Църкви.
Узинич: диалог, който продължи и в свободното време
Преди официалното закриване, 53-годишният хърватски прелат подчерта пред микрофоните на Vatican News, че диалогът е продължил извън „лекциите и работата по групи, които бяха организирани“, засягайки и свободното време, с малки групи, които дискутираха до вечерта в градината на епархийската семинария в Дубровник, бивш колеж на Обществото на Исус. „Струваше ми се, че тук Богословието се превърна в живот – посочва монсеньор Узинич - нещо, което стимулира участниците и им помага да развият свои идеи и помогна на другите също да видят нещата по нов начин. Всичко това ме кара да се надявам, че случилото се тук, което малко ни промени, ще бъде нещо, което ще занесем там, където живеем и което ще ни помогне да мислим по нов начин”.
Да обогатим обществото с красотата на нашата вяра
Това означава - за епископа, организатор на Школата, - „преди всичко да бъдем отворени за диалога с всеки, въпреки различията ни и със собствената вяра, но и с богословските изследвания, за да помогнем на нашите общества да станат по-добри, общества, в които християните уважават другите, но също така предлагат ценностите и богатството на вярата, която смятаме, че може да обогати не само нас, християните, но и другите”.
В сутрешните си лекции, които ръководеха дебата с 44 студенти и млади католически, православни и протестантски хърватски, босненски, сръбски, словенски и черногорски богослови, петимата професори, поканени от организаторите, подчертаха, както Аристотел Папаниколау, православен богослов, че диалогът с тези, които имат различни мирогледи „ни помага да се доближим до истината, а не да се дистанцираме от нея“. „Вслушването и диалога с другите - обясни богословът съосновател и старши сътрудник в Центъра за православни християнски изследвания във Фордхам и Центъра за изследване на правото и религията към университета Емори в Атланта, САЩ - се обогатява и може да ни помогне да вградим по -добре основните точки на нашата традиция“.
Солидарността е пророческа, дори и да е рискована
По-рано, в първия работен ден, след въведението от архиепископ Мате Узинич, францисканският богослов от Сараево, брат Иван Сарчевич, припомни, че „особено там, където национализмът и популизмът са по-силни, „да сме състрадателни и солидарни с представители на друга нация или с онези, които по някакъв начин са лишени от всякакви блага и бедни, е изпълнено с риск”. Но солидарността и приема, дори и да са рискови, са съществени и пророкът трябва да бъде „солидарен с риска, до такава степен, че да бъде готов да даде живота си живота си. Разбира се, това е трудна задача, но е идеалът на вярата“.
Църквите трябва да се откажат от егоизма си
Третият преподавател в Школата бе чешкият католически богослов и философ монсеньор Томаш Халик, професор в Университета „Свети Карло“ в Прага, който в лекцията си посочи изграждането на „един нов икуменизъм, който включва хора извън видимите граници видими на Църквите и религиите, като стъпка към онова всеобщо братство, което е голямата тема на понтификата на папа Франциск“. Но това според чешкият богослов, ще бъде възможно само ако християнските църкви „устоят на изкушенията на егоцентризма и колективния нарцисизъм, клерикализма, изолационизма и провинциализма“.
Исус иска от нас да обичаме враговете си и тези, които не са като нас
Само по този начин за богослова, който беше съветник на чешкия президент Хавел, „християнството ще може да възприеме и използва своето многообразие и различия като съкровище и да помогне на човешкото семейство да не върви към унищожаването на цивилизацията, а към формиране на „civitas ecumenica“, култура на общуване, споделяне и зачитане на разнообразието”. Любовта, която Исус иска от нас също към нашите врагове и „различите“ от нас, беше в центъра на лекциите на сестра Тереза Форкадес, каталунски лекар, богослов и монахиня бенедиктинка, и Мирослав Волф, хърватско-американски евангелски богослов от Йейлския университет, Ню Хейвън, свързан чрез „Zoom“ с Школата.
