Vatican News
2019.03.22 Basilica San Clemente, Roma 2019.03.22 Basilica San Clemente, Roma 

За най-важния български празник в Рим с нов дух и ентусиазъм

За първи път в православната история Света литургия ще бъде отслужена на централния олтар на античната базилика „Сан Клементе“ в Рим, където се пазят част от мощите на Св. Константин Кирил Философ. „Базиликата Сан Клементе е връзката между Изтока и Запада“, казва новия председател на БПЦО „Св. Седмочисленици“ в Рим доц. д-р презвитер Иван Иванов в ексклузивно интервю за Радио Ватикана-Ватикан нюз.

Венета Ненкова – Ватикана

Няма по-светъл празник за българите от 24 май – ден на българския дух, интелект и възвишеност. Празник, с който българите отбелязват своя принос в разпространението на Свещеното Писание на език понятен за всички славянски народи. Те първи осъзнаха силата на словото, на написаното, което остава и нуждата от просвета.

Няма по-важно и свято място от Рим, защото именно във вечния град светите братя Кирил и Методий получиха признание на своя безценен труд, разкривайки пред източноевропейските народи смисъла и значението на християнската вяра.

За първи път в православната история света Литургия ще бъде отслужена върху централния олтар на античната базилика „Свети Климент“, където се пазят част от мощите на св. Константин-Кирил Философ.

Презвитер Иван Иванов в църквата „Сан Паоло ала Регола" в Рим
Презвитер Иван Иванов в църквата „Сан Паоло ала Регола" в Рим

В навечерието на този голям празник наскоро въдвореният доц. д-р презвитер Иван Иванов, председател на БПЦО „Св. Седмочисленици“ в Рим, сподели за слушателите на радио Ватикана как върви подготовката за големия празник:

Подготовката по повод честванията, свързани със светите братя Кирил и Методий, като мотив и повод да се обърне внимание на едно от най-важните църковни събития за нашата църковна община в Рим от една страна и за отношенията със Светия Престол на Ватикана, от друга. Събитието, което се подготвя тази година се свързва и с традиционното посещение на смесена държавна и църковна делегация при папата, което освен дипломатическа форма на взаимно уважение и признание между държавата Ватикана и държавата България е и израз на църковното и братското общуване между Католическата църква и Българската православна църква. Разбира се този процес има своите корени и традиция, основани още в далечния 9ти век по времето на мисията на Светите братя в Рим, и всички събития свързани с нея, което е и естествено продължение в съвременните условия на връзка и сътрудничество между България и Ватикана в този процес. Приоритетът на провежданите събития и основният акцент е ролята на България в този процес. Единства на свидетелствата от миналото и съвремието.

По традиция посещенията на тази смесена държавно-църковна делегация се свързват и с поклонение на гроба на св. Кирил Философ, но това е само един малък жест на почит от страна на българите към неговата памет. Целта е тази година да се възобнови едно богослужебно последование, за което имаме сведетелства още от 9ти век от времето на престоя на Светите братя в Рим. Това ми даде основание да пожелаем да се реализира една моя идея за извършване на света Литургия на мястото, където св. Кирил и св. Методий и техните ученици са служили. А именно в древната базилика „Сан Клементе“ в Рим. Една от петте катедрали, в които Светите братя са извършили богослужение на славянски език.

О. Иванов, митрополит Антоний и о.Стивън Хатчинсън, приор на базиликата
О. Иванов, митрополит Антоний и о.Стивън Хатчинсън, приор на базиликата

Ще има ли Ватикански представители на празника на Светите братя Кирил и Методий?
Негово Викокопреосвещенство Западно и Средноевропейски митрополит Антоний възприе тази идея и при посещението му в Рим, свързано с моето въдворяване като председател на БПЦО "Свети Седмочисленици" в Рим и църковно-дипломатически представител на българския диоцез в Западна и Средна Европа на БПЦ за отношенията със Светия Престол, бяха направени съответните срещи на най-високо ниво с прелати от Ватикана. Със съдействието и на Негово Превъзходителство Б. Паташев, посланик на България при Светия Престол и Малтийския орден, бяха осъществени срещи с кардинал Паролин, държавен секретар на Ватикана, Кард. Аюзо Гизо, кардинал К. Кох, и Кардинал-викарият за Римския диоцез Де Донатис. Тогава Митр. Антоний и кардинал Паролин разгледаха актуални въпроси, свързани с функционирането на енориите в Западно и Средноевропейската епархия на БПЦ и преотстъпването на римокатолически храмове за използване от българските църковни общини. Беше обсъдена и възможността за специализации на български богослови в папските университети. Митр. Антоний благодари от името на Неговото Светейшество Българския патриарх Неофит за мощите на св. Климент, папа Римски, и на св. Потит Сердикийски, предоставени от папа Франциск на Софийска епархия след посещението му в България през май 2019 г. Кардинал Паролин подчерта, че ще се радва да види отново българска църковна делегация при папата на 24 май и с радост приема идеята да се отслужи Литургия на този ден в храма „Сан Клементе“ в Рим. Така започна реализирането на този проект.

Какви са Вашите отношения и допирни точки с Ватикана ?
Историческите свидетелства са достатъчно ясни по отношение на извършената служба в петте най-важни катедрали на Рим ръкоположенията на Св. Методий и учениците, освещаването на славянските преводи на богослужебните книги от страна на папа Андриан II и други.
Направените сравнителни изследвания от редица учени в България, както и от мен самия през последните 15 години, на църковно-дипломатическата и литургическата дейност на светите братя Кирил и Методий по време на престоя им в Рим и Моравия, дават основание да се мисли за тази нова за епохата църковно-обществената мисия на Светите братя сред новопросветените славянски народи. Това, както казвам, предизвиква изследователски интерес и дълги научни спорове в различни области на науката, което е основание и за едно богословско изследване, направено извън приетите стереотипи, но с цел обективно разглеждане на историко-политическите условия и църковно-литургическите факти. При анализ на основни текстове от изворите, които свидетелстват за сложната църковна и политическа ситуация в периода на мисията на светите братя Кирил и Методий се открива много важни истини от онова време и да предизвикателство и за нашата съвременна църковна и държавна политика. Ето поради това смятам, че църковно-дипломатическите особености на мисията, богослужебните особености на Устава и на Литургията по време на мисията, междуцърковните свидетелства за служението са основание да направим една уникална крачка след толкова много векове – извършване на света Литургия в „Сан Клементе“ и то от български архиерей с български духовници, в присъствието на българския държавен глава. На основание на разгледаните писмени документи и свидетелства се прави извода, че Светите братя по време на мисията си в Рим и Моравия са използвали компилативно богослужение и са допринесли за оформянето на богослужебните ритуали на славяните на основата както на византийската (константинополска), така и на латинската (римска) литургическа традиция. Подробно се изследват: вида богослужение използвано в Рим по време на пренасянето на мощите на св. Климент папа Римски; въпросът за църковния - богослужебния и държавния – политически статут на Светите братя; въпросът за ръкоположението на Св. Кирил Философ и на Св. Методий архиепископ на Моравия; въпросът за освещаването на богослужебните славянски книги от папа Адриан II в Рим; въпросът за вида Литургия, използвана по време на мисията; въпросът за езикът на богослужението.
 

Гробът на св. Константин-Кирил Философ
Гробът на св. Константин-Кирил Философ

Що се отнася до характера на църковно-дипломатическата мисия на Светите братя, то трябва да се разглежда през призмата на религиозната и литургическа дейност. Оказва се, че тази тяхна мисия доказва духовно-просветната и дипломатическа дейност не само в Рим и Моравия, по повод провеждането на църковната политика на Изтока, но се свързва и с конкретното богослужебно последование, по повод пренасянето на мощите на св. Климент папа Римски, както и богослуженията извършвани след освещаването на славянските книги, които ние се опитваме да реставрираме. Изследователите считат за изключително важен момента на провеждане на т.нар. стационарна литургия по пътя от катедралата „Санта Мария Маднжоре“, където се освещават славянските книги, до катедралите „Сан Пиетро“, „Сан Паоло”, „Сан Клементе“ в Рим, което определя от една страна мисионерския принцип, по един външен начин, на взаимно сътрудничество между Константинопол и Рим, и от друга – литургическия порядък, извършен едновременно от константинополски и римски представители на църковната власт, за което свидетелства едно от основните последования от денонощния богослужебен кръг – утренята. Нашата задача е да реставрираме автентичното богослужение и да извършим православна света Божествена Литургия в храма, който има свързващо значение за Католическата църква и Българската православна църква, със свидетелствата на мощите на двамата древнопросияли светци – св. Климент папа Римски и св. Константин-Кирил Философ. Така базиликата „Сан Клементе“ се оказва връзката между Изтока и Запада.

Паметни плочи от славянските народи в чест на св. Константин-Кирил Философ.
Паметни плочи от славянските народи в чест на св. Константин-Кирил Философ.

 

 



20 Май 2021, 10:01