Епископ Христо Пройков - 50 години вярна служба на Бога
„Възлюблю Тя Господи, крепост е моя” – са думите от Светото Писание, с които започва пътя на свещенството за Н.ВПр. епископ Христо Пройков. И така до днес, когато посрещна своя 50-годишен свещенически юбилей във вярна служба на Бога. Така, в утрото на 24 май, Катедралният храм „Успение Богородично”, облян в слънчева светлина и изпълнен с ликуващите лица на клир и верни, посрещна отново своя верен пастир, за да отслужи юбилейната си тържествена света литургия. В същия Божи храм, на същата дата, преди 50 години, Дядо Владика прави своята първа стъпка по дългия път на свещенството, с първата си света литургия. Една смела и решителна крачка за онези смътни времена, която дава на Църквата живот. Време, в което „Църквата преживява огромна пауза, съпроводена с големия изпитания и изключителен мрак, преследване и създадена вече пропаст между поколенията”. Н.ВПр. монс. Христо Пройков решава да даде „своя човешки живот като продължение на живота на Църквата” чрез свещенството.
Днес, 50 години по-късно, в своето обръщение от олтара, Дядо Владика започна с думите: „Да благодаря на първо място на Бог, че ме призова да Го последвам. И така вече 50 години”. Припомни и думите на о. Игнатий към него тогава: „че трябва да бъде християнин, за да стане свещеник.” „С преизпълнено с радост сърце”, Н.ВПр. епископ Христо Пройков благодари и на покойния епископ Методи Стратиев, който го въвежда в свещенството на 23 май 1971 г. Така Н.ВПр. епископ Христо Пройков става първия свещеник, след 19 годишна пауза, време без нови свещенически звания, както в западните, така и в източната епархии. Тази смела, за времето си постъпка, не остава незабеляна от тогавашната милиця /днес полиция/. Дядо Методи е повикан на следващия ден за обяснение. На думите му, че той има право да ръкополага, милиционерът отговаря: „Ти имаш право да ръкополагаш, а аз има право да изселвам.” Младият, тогава, свещеник е принуден да подаде молба, придружено от автобиография, с искане да стане свещеник. Молба, която „няма отговор и до днес”.
Божията служба, в Катедралния храм „Успение Богродично”, в София, започна в 11.00 ч, на 24 май, преседателствана от Н.В.Пр. епископ Христо Пройков, в съслужение със свещениците от Софийска епархия „Св. Йоан XXIII”. Светата литургия беше отслужена в присъствието на съветника на Апостолическата нунциатура монс. д-р Джорджо Кеца, епископът и помощния епископ на Софийско-Пловдивската и епископът на Николпоска епархия, представители на монашеските общества на отците Капуцини, Салезиани, Възкресенци, Пасионисти и на монашеските общности на сестрите Евхаристинки, Облатки, на майка Тереза, представители на Католическите скаути в България, както и множество верни от цялата страна.
В края на светата литургия, Н.ВПр. монс. Джорджо Кеца прочете поздравителното писмо от Светия Отец папа Франциск до Епископ Христо Пройков, по случай 50 годишния му свещенически юбилей. С което папа Франциск: „..с благосклонност изпраща поздравления за това радостно събитие и за пастирската ревност за спасение на душите на верните от неговата епархия…” Последваха поздравленията на Н.ВПр. монс. Георги Йовчев, Н.ВПр. монс. Страхил Каваленов, енориашите, Фоколарините в България. Сред множеството подаръци, които получи Н.ВПр. монс. Христо Пройков имаше и един от Епископ Поликарп. Православният духовник подари на Дядо Владика епискоски одежди по случай 50-годишния юбилей. Празникът в катедралния храм завърши с филм, разказващ живота за живота на Н.ВПр. епископ Христо Пройков.
Още като семинарист в Католическата енория „Успение Богородично” той поема хора и по негово желание се отбелязва Томина неделя като празник хористите, посрещан и до днес. Поради страх от преследванията на властта, срещите се осъществяват в подземието на работилницата към енорията. Едва през 80-те години получава разрешение, заедно с отец Георги Йовчев/тогава/ да отиде да учи в Рим, където следва в Папски институт, канонично право. Връщайки се в страната, и двамата са задържани на границата. Въпреки разрешението да носят със себе си духовна литература, са иззети всичките им книги и учебници с изречената с насмешка реплика: Вие сте свещеници, книги не са ви нужни. Каквото ви е необходимо е в главите ви.”. През 1982 г е назначен за енорийски свещеник в Катедралния храм „Успение „Богородично” в София. След промените, 1989 г и свалянето на комунистическия режим, към Църквата се обръщат много хора, „Зажаднели за Бог”. Така енорийският свещеник/тогава/ Христо Пройков започва занимания за верните по вероучение. Храмът се изпълва с младежи. На 19 декември 1993 г става помощен епископ на Католическа Апостолическа екзархия и титулярен епископ на Бриюла. На 06.01.1994 г е ръкоположен за епископ по настояване и от Н.Св.папа Йоан-Павел II в базиликата „Св. Петър” в Рим, Италия. Участва като проповедник и приятел на младежите, в инициираните от папата тогава международни младежки срещи на различни места по света и на местно ниво. 11.10.2019 г папа Франциск издигна Апостолическата екзархия в София на католиците от източен обред в ранг на Епархия, давайки й името Софийска епархия „Св. ЙоанXXIII”. За първи епархиен епископ Н.Светейшество папата назначи Н.ВПр. епископ Христо Пройков за първи епарх. На 11 март 2021 г Н.Впр. епископ Христо Пройков навърши 75 години, а на 24 май се навършват 50 години от първата света литургия на Н.Впр. монс. Христо Пройков.
С поздрава „На многая лета, владико” завърши празничния ден за един човек, на пътя на свещенството - 50 години във вярна служба към Бога. Път, който Н.В.Пр. епископ Христо Пройков започва в трудните за Църквата години, воден винаги от силната си вяра и молитвата, придружаващата го през годините „Господи, благослови всички онези, които ми помагат с молитвите си и ме подкрепят с приятелството си.”
Гергана Дойчинова
