Канадските епископи против евтаназията и асистираното самоубийство

Изабела Пиро – Маня Кавалджиева – Ватикана  

 „Нашата позиция остава недвусмислена: евтаназията и подпомогнатото самоубийство представляват умишлено отнемане на човешки живот, в нарушение на Божиите заповеди; подкопават споделеното достойнство, като пречат на уважението, приемането и придружаването на хората, които страдат и умират. Освен това, подкопават и основния дълг да се грижим за най-слабите и уязвими членове на обществото”. С тези думи епископската конференция на Канада (CCCC) осъжда неотдавнашното одобрение на законопроекта, който разширява възможността за получаване на медицинска помощ, за да се сложи край на собствения живот, която  преди това бе предвидена само за хора, които „основателно очакват естествената смърт". Докато новият закон включва и хората, които може да не са изложени на риск от непосредствена смърт, но които са стигнали до състояние на „нетърпимо физическо или психологическо страдание“ поради нелечима болест или инвалидност.

Да се защитава живота, от зачеването до естествената смърт

В нота, подписана от монс. Ричард Ганьон, архиепископ на Уинипег и председател на епископите на Канада, местната католическа църква заявява, че „човешкият живот трябва да бъде защитаван от зачеването до естествената смърт, във всичките етапи и при всякакви условия“, докато с одобрението на новия закон психично болните и инвалидите биха могли да бъдат подложени на „твърде реален, опасен и потенциално разрушителен“ натиск. Епископите изразяват своята благодарност и подкрепа към всички здравни работници и „състрадателни“ доброволци, които „продължават да защитават живота, съпротивлявайки се на евтаназията и на подпомогнатото самоубийство, насърчавайки грижите на семейството, приятелите и близките хора, или помагайки на болните и умиращите”. Затова епископската конференция отправя призив за насърчаване на „бърз достъп до грижите за психичното здраве, социалната подкрепа на психично-болните и програми за превенция на самоубийството“, като се защитават и хронично-болните, страдащите от дегенеративни патологии или онези, които живеят изолирани в условия на дългосрочна хоспитализация.

Срещу всякаква „култура на смъртта“

Канадските епископи цитират и писмото „Samaritanus bonus“ за грижата за хората в критичната и крайната фаза на живота, издадено от Конгрегацията за доктрината на вярата през септември 2020 г. и в което се казва: „Болката и смъртта не могат да бъдат последните критерии, които измерват човешкото достойнство, което е свойствено на всеки човек, именно защото е човешко същество”. Канадските епископи  окуражават мъжете и жените с вяра, като казват: „не падайте духом, ще ви придружаваме в молитва и в бдителната защита срещу културата на смъртта, която продължава да подкопава достойнството на човешкия живот в нашата страна”. Епископите също така припомнят и възможността за възражение по съвест на здравните работници, които се противопоставят на евтаназията и на подпомогнатото самоубийство: „Ще бъде неприемливо“, се казва още в нотата,  „ако те бъдат принудени да участват в действия, които съвестта им счита за морално погрешни“. Още повече, че „прякото убийство на човек никога не може да се счита за дълг“. Затова  епископите казват, че са „категорично против допускането на евтаназия и подпомогнато самоубийство в католическите институции“.

Развиване на палиативните грижи

Силно е и насърчението за осигуряване на палиативни грижи, които „са от полза за физическото, емоционалното и духовното състояние на пациента, особено ако се предоставят рано“. Те наистина могат да „облекчат и контролират физическата, психологическата и духовната болка и страдание, както и самотата и изолацията, чувството за загуба на достойнство и това, че са в тежест на семейството, приятелите и болногледачите“. „Палиативните грижи, а не евтаназията или подпомогнатото самоубийство, са състрадателният и солидарен отговор на страданието и смъртта“, подчертават канадските епископи. „Нека се молим искрено за ново изливане на благодатта“, заключава епископската нота, „така че страхът и отчаянието, преживявани от мнозина, да отстъпят място на смелостта и надеждата, и всеки да може да приеме призива за подкрепа на страдащите и умиращите, с любовта и  състраданието на Възкръсналия Христос”.