Членовете на Съвета на европейските епископски конференции на срещата в Сантяго де Компостела, 2019.10.07 Членовете на Съвета на европейските епископски конференции на срещата в Сантяго де Компостела, 2019.10.07 

50 години Ссее, знак на надежда в променящия се свят

Послание на председателството на Съвета на европейските епископски конференции (Ccee) по повод 50-годишнината от създаването на църковния организъм.

„Насърчаване на срещите между епископските конференции, взаимното опознаване, обмяната на опит, обновено провъзгласяване на Христос, пастирската дейност и нейното бъдеще“. С тази „мисия“ преди 50 години, точно на 25 март 1971 г., се ражда Съветът на епископските конференции на Европа (Ccee) и оттогава този европейски орган е „знак на вниманието на Църквата към променящия се свят“. Това пишат в послание за 50-годишнината от създаването на Cсее кард. Анджело Баняско, председател на Ccee, и двамата зам.- председатели, кард. Винсънт Никълс и монс. Станислав Гадецки. Съставен от 39 членове, от които тридесет и три са национални епископски конференции, организмът представлява Католическата църква в 45 страни от европейския континент.

50-годишнината ще бъде отбелязана в Рим на пленарната асамблея през септември в присъствието на папа Франциск, уточнява посланието. През тези 50 години, 7 председатели водеха църковния организъм: френският кардинал Роже Ечегарай (1971 до 1979), английския кардинал Базил Хюм, (председател до 1986), италианския кард. Карло Мария Мартини (1986 до 1993). Те бяха последвани от швейцарския епископ Амеде Граб (2001 до 2006) и унгарския кардинал Петер Ердо от 2006 до 2016, когато би избран настоящия председател италианският кардинал Анджело Баняско.

„Не е възможно да се направи равносметка на тези години“, пише председателството на Cсее днес, „но днес фактите говорят сами по себе си: десет симпозиума, три икуменически събора, пет католическоко-православни форума, петдесет пленарни събрания (от 1995 г. с председателите на епископските конференции), срещи с генерални секретари, пресконференции, заседания на комисии по текущи въпроси". „Днес мисията на нашия организъм е укрепена с дискретно, но ефективно присъствие“.

Днес, предизвикателството, което е най-близко до сърцето на Църквата, е "продължаващата дехристиянизация на Европа, към която се прибавя и пагубната пандемия, която засяга здравето на хората, семействата, икономиката, трудовата дейност и социалните отношения". Но „колкото повече изглежда, че Бог изчезва от хоризонта на съвременния човек и нараства безпокойството за съществуванието, страха и разделителни импулси, толкова повече Църквата е призвана да провъзгласява Христос, нашата надежда, и да свидетелства общението и сътрудничество, път който не отхвърля различията, а ги зачита и превръща в по-висша хармония".

„Необходимо е да се обърне внимание на диалога между всички религии като база за изграждането на братски свят, както и спешния ангажимент към творението, на което ние сме пазители. Това са предизвикателства, на които папа Франциск обръща внимание и предлага действени насоки". Посланието завършва с призив към всички: „време е за пробуждане на съвестта, може би бавно, но неудържимо пробуждане. Това е един от знаците, които потвърждават, че Духът на Възкръсналия винаги направлява кораба на Църквата”.

(dg/vatn)

25 Март 2021, 08:10