Християнските лидери към младежите от Тезе: бъдете посланици на надеждата
„Годината 2020, която е към своя край - пише патриархът на Константинопол Вартоломей I - донесе със себе си несигурност, страдание и тъга. В зората на 2021 г. най-накрая виждаме блясъка на една малка и крехка светлина, крехко, изход от кризата, за който все ще трябва да чакаме търпеливо. Подобни кризи, особено когато са толкова глобални, разкриват крехкостта на нашето човечество и дълбоката ни зависимост от Божията любов, която не престава да ни обгръща, дори когато сме спрели да вярваме. Нека Господ протегне благосклонната си ръка към нашата планета и към всички нейни жители, за да ни освободи възможно най-бързо от това изпитание”, е молитвата на Вартоломей.
В своето послание Московският патриарх Кирил също се позовава на пандемията и дава глас на поредица от въпроси: „Как можем да се надяваме, когато пандемията бушува почти година, причинявайки физически, психологически и духовни страдания и криза с дълбоки социално-икономически последици? „Какъв е смисълът на нашите молитви, понеже те изглежда не влияят върху резултата от епидемията?“. Всички тези въпроси – казва Кирил – „ни принуждават да изпитаме съвестта си. Християнската надежда - пише той - произтича директно от пълното себедаряване, на живота и работата си в ръцете на Бог; само тогава ще разберем, че н.Неговата светлина няма да отслабне в тъмнината на този свят“.
„Не се страхувайте“ е посланието, което от Лондон отправя към младежите в Тезе, архиепископа на Кентърбъри, Джъстин Уелби. „По целия свят, хората се борят с една невидима заплаха под формата на вируса Covid-19, който въпреки това става видим в болестта и в страданието. При тези обстоятелства може да се породи страха: страха от болестта и смърта, или за нашето бъдеще и благосъстояние. Но нека не забравяме посланието на ангела: едно послание на утеха и радост: „Не се страхувайте“. Оттук поканата към младежите за да могат и те в това време на несигурност да се превърнат „всички в посланици на утехата и радостта за онези, които са изпъленин със страх или чиято надежда избледнява“.
Пастор Кристиан Кригер, председател на Конференцията на европейските църкви (Кек), отваря пред младите хора хоризонта на всички предизвикателства, които прекосяват света от здравната криза до климатичната криза, възникването на международните напрежения, до трагедията на миграцията и „спешната неоходимост да се намери възможно най-скоро човешки отговор на нашите братя и сестри, които продължават да губят живот си в Средиземно море“. „Изправени пред социалните и икономически последици от настоящата пандемична криза - пише Кригер - християните имат призванието да бъдат носители на доверие и свидетели на надеждата“. Секретарят на Световната лутеранска федерация преп. Мартин Юнге, секретарят на Световния християнски форум Кейсли Байдън Есахмуа и временният генерален секретар на Световния съвет на църквите отец Йоан Саука също изпратиха съобщения.
„Никой не се спасява сам. Нуждаем се един от друг, за да сложим край на пандемията, за да изградим една по-зелена и по-справедлива иконимика, за да сложим край на унищожването на Творението“. Това пише председателя на Европейската комисия, Урсула фон дер Лаен, към младежите, участващи в онлайн срещата на Тезе за края на годината. „Никога както през тази година, мъжете и жените от цял свят осъзнаха, как нашите съдби да преплетени. Споделяме една и съща крехкост. Целия наш живот бе преобрънат по един или друг начин от пандемията. И всички наши страни трябва да се справят с последствията от климатичните промени. Можем да се концентрираме над нашите различия, над нашите разногласия или неразбирателства. Или можем да изберем да обединим силите си за доборото, т.е. да защитим достойнството на всяка човешко същество и красотата на творението. В момент на толкова големи предизвикателства за Европа и света – пише от председателя на Европейската комисия – би било много лесно да се отчаяме. Но както ни припомни брат Алоис, идват знаци на надежда от всички краища на земята. Безброй мъже и жени посветиха времето си и дори рискуваха живота си, за да помогнат на възрастните, болните и самотните. Младежи от всички националности се мобилизираха за нашата планета. И тук в Европа, решихме да обединим силите си, за да подкрепим страните, които най-много бяха засегнати от пандемията. Тази годита на страдание се превърна в година на солидарността“.
