Мисионер в Бразилия Мисионер в Бразилия 

20 са убитите мисионери през 2020 година

В обзора, откроен от Ватиканската агенция „Фидес“, Америка е континентът, където през 2020 г. е пролята най-много кръв. Припомнят се също стотиците свещеници и богопосветени, болнични капелани, пасторални служители в света на здравеопазването, както и епископи, жертви на пандемията.

Паоло Афатато – Светла Чалъкова – Ватикана

Руфин Тигау, католически катехист от епархията Тимика, в индонезийската провинция Папуа, просто искаше да говори с военните, за да спре насилието. По време на операция на индонезийската армия,  виждал хората от селото уплашени и в опасност. Тогава пристъпил мирно напред, за да сложи край на стрелбата. Бил е убит хладнокръвно. Тигау е един от многобройните миряни и катехисти, които са новите действащи лица на мисията на Църквата през третото хилядолетие. Това се откроява в списъка с пастирските работници, убити през 2020 г., който бива публикуван ежегодно от Агенция „Фидес“ на Папските мисионерски общности. Доклад, разпространен в часовете на безпокойство за съдбата на монсиньор Моисей Чикве, помощен епископ на Оуери, Нигерия, който бе отвлечен на 27 декември. Новините, дадени от медиите, за намирането на безжизненото тяло на епископа бяха опровергани с официална нота на нигерийския диоцез.

Списъкът на агенция „Фидес“ представя общо 20 мисионери, убити през приключващата година, и сред тях шестима миряни, ангажирани в пастирското служение: процент увеличил се значително през последните години. До тях са осем свещеници, загубили живота си по насилствен начин, три монахини, двама семинаристи и един богопосветен. По отношение на географските райони, „приматът“ на мъченичеството отива, макар и за малко, в Америка, с осем убити мисионери. Следва Африка със седем жертви, Азия с три, Европа с двама убити свещеници, и двамата - това също е релевантна цифра - в Италия.

Освен това – отбелязва „Фидес - по време на пандемията от коронавирус, „стотици са свещениците и богопосветените, болничните капелани и медицински сестри, които са починали по време на служението си, опитвайки се да направят всичко възможно, за да помогнат на засегнатите от това заболяване в болничните заведения“ . Като доказателство за това, свещениците и богопосветените са втората категория след лекарите, които заплатиха най-много в Европа  по време на тази пандемия. Според доклад на Съвета на европейските епископски конференции, през 2020 г. над четиристотин свещеници, ангажирани с медицински или пастирски грижи за вярващите, са починали от COVID. Ситуацията не е различна и в други части на света: в петте континента отличителна черта на мисията на Църквата е грижата за страданията и ангажираността към здравеопазването, особено в развиващите се страни. Това утешително присъствие доведе до заплащането с високата цена на човешкии животи.

Както отбелязва Агенция „Фидес“, към списъка на жертвите трябва да се добави още един много по-дълъг списък, който включва пасторални работници или обикновени католици, нападнати, бити, ограбвани, заплашвани, отвличани, убивани, както и този на атакуваните, вандализираните и разграбени католически структури. „Това, което е сигурно, че във всеки ъгъл на планетата мнозина все още страдат и заплащат с живота си за вярата си в Исус Христос“, се казва в текста. «Мъчениците днес са повече от мъчениците от първите векове. Ние изразяваме своята близост към тези братя и сестри: ние сме едно тяло, а тези християни са кървящите членове на тялото на Христос, което е Църквата“, подчерта папа Франциск на генералната аудиенция на 29 април.

Също през 2020 г. много пастирски работници са били убити по време на опити за грабеж или отвличане, извършени с жестокост. Някои от тях са били отвлечени или са се озовали случайно в стребли или актове на насилие в контекста, в който са работили, характеризиран от икономическа и културна бедност, морален упадък и такъв на околната среда. Често – обяснява „Фидес“ - това са области, в които насилието и потисничеството са правила на поведение, при пълната липса на уважение към живота и всяко човешко право. В тези райони мисионерите и пастирските работници не се страхуват да останат там в името на Исус Христос. Никой от тях, при избора да се приобщат към ситуациите и местата, където са били призовани да живеят, не е извършил изключитени начинания или действия: те просто са споделяли ежедневието с населението, давайки евангелско свидетелство за милосърдието, близостта и братството, като знак на християнската надежда. Това е една динамика, която папа Франциск обясни по време на генералната аудиенция на 2 декември, в четиридесетгодишнината от смъртта на четири мисионерски в Северна Америка, отвлечени, изнасилени и убити в Ел Салвадор от група паравоенни формирования. „Те – каза тогава папата – служиха в Ел Салвадор, в контекста на гражданската война. С евангелска ангажираност и поемайки големи рискове те носеха храна и лекарства на разселените и помогаха на най-бедните семейства. Тези жени живееха вярата си с голяма щедрост. Те са пример за всички да станем предани ученици-мисионери“.

Това е ключът за прочита на земните повратности на убитите мисионери: енорийски свещеници, които споделят живота си с хората, поверени на тяхна грижа, засегнати от престъпници в търсене на кой знае какво съкровище, скрито в църквата, като отец Хорхе Вауданя в Аржентина или отец Адриано да Силва Барос в Бразилия; други свещеници и богопосветени, жертви на маргинализирани хора, на които са се посвещавали всеки ден, изслушвайки ги и помагайки им, като отец Роберто Малгезини или брат Леонардо Грасо в Италия. До тях са богопосветените жени, ангажирани във възпитанието на младите поколения, нападнати, докато са изпълнявали своето служение или са се жертвали, за да спасят поверените им деца и младежи, като сестра Хенриета Алоха в Нигерия. Или отново млади хора и дори деца (като Лилиъм Юниелка и Бланка Марлене Гонсалес, две малки сестри на 12 и 10 години в Никарагуа), които са споделяли християнския ангажимент с ентусиазъм и убеденост в ситуации на сляпо насилие. Все повече са катехистите и миряните, ангажирани като миротворци и свидетели на вярата, в общности, разпръснати в най-недостъпните райони: това е случаят с Филип Ярга в Буркина Фасо или с Руфин Тигау в Индонезия.

„Фидес“ отделя специално внимание на сияйното свидетелство на осемнадесетгодишния семинарист Майкъл Ннади, отвлечен в Нигерия, където отвличанията са нещо обичайно. Младежът е бил убит, защото според убиеца му „е проповядвал Евангелието на Исус Христос“ на своите похитители. Всички тези свидетели на Христос са живели щедро и всеотдайно, в тишина, без да гледат рисковете и още по-малко „работното време“ на апостолската работа. По този начин – още от времето на първите мъченици - мнозина са действали преди тях: в наблюдението, извършено от агенция „Фидес“, през последните двадесет години в света са убити 536 пастирски работници, включително петима епископи. Като цяло от 1980 г. насам жертвите са 1224, включително насилствената смърт по време на геноцида в Руанда през 1994 г. Едно войнство свидетели, които на всяко място и по всяко време оставят на потомците ясната и сияйна следа на Евангелието.

 

31 Декември 2020, 10:17