Послание на монс. Страхил Каваленов за Адвентното време 2020
ПОСЛАНИЕ ЗА АДВЕНТНОТО ВРЕМЕ НА 2020 ГОДИНА
Скъпи Свещеници, Богопосветени и верни от Католическата Никополска Епархия,
За пореден път в нашия живот на християни, заедно с цялата Църква навлизаме във времето на Адвента – силно време, четири седмици, символизирани от свещите на нашия адвентен венец, през които ние пътуваме към честването на Пресветото Христово Рождество, както и в сърцата си – към предстоящата ни среща с Него във Второто Му пришествие като Цар на земята. Тези четири седмици са радостни за нас поради очакваната среща с Господа, Който е любов и милосърдие. „Пей и пътувай!“ – съветва ни Свети Августин (Слова, 256,3). Тези изпълнени с оптимизъм думи на великия Църковен Учител са актуални особено днес, когато за мнозина от нас изглежда трудно да пеят и пътуват, когато хората по целия свят преживяват тежки моменти на страдание поради пандемията от корона вирус. „Тази пандемия, - пише Светият Отец Папа Франциск в Посланието си за Четвъртия Международен ден на бедните от 13.03. 2020 г., дойде внезапно и ни завари неподготвени. Чувстваме се по-бедни и по-слаби, защото изпитахме усещането за ограниченост, за стесняване на свободата ни. Открихме, че се боим!“ И нашите енорийски общности преживяват такива трудни моменти: налага се да преустановим много дейности, верните не са вече така многобройни в храмовете, раазделихме се с наши братя и сестри – жертви на коварната зараза ... И пред нас застава с цялата си сериозност въпросът на войниците от Евангелието според Лука: „А ние какво да правим?“ (3,14).
Именно времето на Адвента ни дава отговор на този въпрос и ни окуражава да продължим напред. В това време Църквата – народът Божи, призовава своя Господ да дари на света своята дъга след бурята, облаците и проливния дъжд. Ние, християните, имаме много важния дълг преди всичко „да отговорим на тези, които искат сметка за нашата надежда“ (1 Петър 3,15). Надеждата ни е Христос, Който ни озарява със Своята светлина, за да можем да четем знаците на времената. Само Той, „слънцето на правдата“ и „светлината на света“, ще опази онези, които вярват в Него, от мрака на унинието и загубата на надежда.
Братя и сестри, като епархийна църковна общност и ние сме призвани да свидетелстваме за тази наша светла надежда по време на този Адвент. Нека не се поддаваме на страха и отчаянието, а да бъдем „едно сърце и една душа“ (Деян. 4, 32), като преди всичко се стремим да оздравяваме отношенията между нас! Най-важното е да пребъдваме заедно – дори ако физически това не е възможно, на духовното общение и съпричастност между християните никое зло на този свят не може да попречи.
Също така, в тези дни на адвентно очакване, да бъдем бдящи в нашата молитва – не само по време на Светата Литургия, но особено в нашите домове и семейства. Да поднасяме на Господа, Който идва, нашите просби и благодарности, да искаме от Него съвет в нашите трудности и да споделяме с Него нашите радости в нашата семейна среда, която е и домашна Църква. Ще бъде наистина прекрасно в това време да преоткрием домашното измерение на молитвата, което ще бъде от голяма полза особено за децата и младежите.
И също така в тези дни на Адвента ние сме призвани да бъдем „богати на милосърдие“, какъвто е нашият Бог. Като „добри самаряни“, да се стремим да бъдем солидарни преди всичко с болните и нуждаещите се, като не забравяме, че нашите ближни много често се нуждаят не само от материална, но и от духовна подкрепа, от човешка близост и християнско свидетелство за надеждата. Тази наша надежда, която ще ни даде сили и смелост по нашия християнски път на правдата и мира, в очакване на „новото небе и новата земя“ (Откр. 21,1), обещани ни от нашия Господ.
Скъпи братя и сестри, пожелавам на всички вас, на вашите семейства и близки, на всички енорийски общности благословено адвентно пътуване!
28.11.2020 г.
Монсиньор Страхил Каваленов
Апостолически Администратор на Католическата
Никополска Епархия
