Основателят на Рицарите на Колумб е провъзгласен за блажен

Церемонията по беатифиацията

Церемонията по беатифиацията се състоя на 31 октомври на литургия, отслужена в катедралата на Хартфорд (Кънектикът) от кардинал Джоузеф Тобин, архиепископ на Нюарк в ограничен брой на присъстващите полази продължаващата пандемия. „Това, което честваме днес, е преди всичко верността на Бог към своя народ“, каза кардинал Тобин. Отец Макгивни беше „лицето на имигрантски семейства“, истински християнски свидетел, апостол, който се грижеше за жертвите на епидемия с цената на собствения живот“ и който се прояви чрез своето небесно застъпничество за извършено чудо на неродено дете. „Краткият живот на този човек, говори красноречиво век и половина по-късно“.

В апостолическото писмо за беатификацията, папа Франциск подчерта, че „усърдието за провъзгласяването на Евангелието и щедрата грижа към неговите братя и сестри“ направиха отец Макгивни „необикновен свидетел на християнската солидарност и братска помощ“. Отец Макгивни ще бъде възпоменаван на 13 август - между рождения му ден, 12 август, и смъртта му, 14 август.

Чудото, приписвано на неговото застъпничество, довело до беатификацията му, се е случило през 2015 г. и се отнася за американското дете, Майки Шачле, 13-то дете на съпрузи, а бременността на майката е засегната от фетален хидропс и практически няма надежда за оцеляване. Родителите на детето са призовали застъпничеството на отец Макгивни, а днес Майки е на пет години и е в добро здравословно състояние. Възстановяването, още в плода, се счита за необяснимо.

„Всички ние можем да намерим вдъхновение в живота на отец Макгивни“, каза кардинал Тобин. Накрая, кардинал Тобин подчерта: „По време на разделение и страдание ние гледаме лицето му и забелязваме, че животът не е преходен, а дар, който трябва да се споделя“.

Повикът и първи свещенически стъпки

Макгивни е роден в Кънектикът, САЩ, в семейство на ирландски имигранти. В детството си, прекарано в малките училища на работническия квартал Уотърбъри, диша изпаренията на месинговата леярна, в която работи баща му Патрик, на алкохол, консумиран в големи количества в ирландската общност, но и много думи на Евангелие и Писанията. Познава любовта на огромно семейство от 13 деца, но също така и болката от преждевременната загуба на шест от тях, а на 13-годишна възраст е принуден от обстоятелствата да напусне учението си, за да работи във фабрика за месингови лъжици, за да оцелее.

На 16 обаче Майкъл вече не може да пренебрегне призива на Господ, напуска работата си, за да възобнови обучението си. Заминава за Канада, където посещава френски колеж, след това се премества в семинария близо до Университета в Ниагара и накрая близо до Монреал в семинарията на отците йезуити в Санта Мария. Завръща се в Щатите, повикан от епископа на Хартфорд, и най-накрая е ръкоположен за свещеник в Балтимор на 22 декември 1877 г. Свещеническата му мисия запова на Рождество Христово от църквата "Света Мария" в Ню Хейвън. Тук той няма да има лесен живот: от аристократичния център, която жителите смятат за своя собственост сега енорията е "оцапана от римската църква". Враждебността   нараства, когато отец Майкъл започва да се тревожи за ирландските семейства от работническата класа, които едва изкарват прехраната си. Но това не го спира, деня му преминава между преподаването на катехизис, борбата срещу бича на алкохолизма и материалната и духовна помощ на семейства, огънати под тежестта на бедност и болести.

Рицарите на Колумб

През 1881 г. отец Майкъл е обзет от идеята да създаде братско общество, което да се занимава с укрепването на религиозната вяра, а също и с финансовите нужди на верните за които се грижи. Така, подкрепен от някои миряни, на следващата година основава „Синове на Колумб“ - име, избрано за случая, за да съчетае католическата душа с дълбоко американската душа на асоциацията. По-късно името ще се промени от „синове“ на „рицари“ в знак на почит към многото ирландски членове на организацията. От самото начало фондацията е приета като благословия, а желаещите да запретнат ръкави, за да „приложат вярата си на практика“, се умножават. Междувременно през 1884 г. отец Майкъл е преместен от Ню Хейвън в Томастън. Тук започва да губи своята сила, докато в същото време асоциацията се разраства все повече и повече, разширявайки се в много щати. Отец Майкъл остава в Томастън до смъртта си на 14 август 1890 г., когато е само на 38 години.

Наследство, продължавано от хиляди рицари

Сега тялото на отец Майкъл почива в църквата „Сейнт Мей“ в Ню Хейвън, където прекарва голяма част от мисията си. Днес по света има един милион и 700 хиляди рицари, които всяка година допринасят за общото благо с 61 милиона часа служение на другите и със 130 милиона долара набрани средства. Те имат над 12 000 офиса и са активни в 13 държави. Рицарите на Колумб поддържат жива харизмата на основателя, запретнали ръкави, изцапвайки се всеки ден, за да приложат вярата си и идеята за братско общество на дело.

(dg/vatn)