Ирландските епископи: не съществува живот без стойност
Епископите припомнят как от болницата „Дева Мария, Харолдс Крос“, в Дъблин, през 1879 г., и благодарение на обществената подкрепа, предлагането на болнична помощ се е разпространило във всички краища на страната, за да се гарантира, че „смъртта не е нито прибързана, нито е отложена“ и как „болката и други болезнени симптоми са облекчени при неизлечимо болните“. Тези са принципите, които вдъхновяват хората от всички религиозни вярвания в предоставянето на помощ в края на живота, в управлението на болката или просто споделяйки своето присъствие и близост, дори ако по-нататъшната медицинска помощ е безполезна за тези хора.
Всъщност това, което може да направи огромна разлика в областта на грижите за края на живота, са именно взаимоотношенията - подчертават епископите - подкрепата на членове на семейството, приятелите и здравните специалисти, включително свещениците, които предлагат душепастирска грижа и Тайнствата.
„Палиативните грижи - продължават епископите - освен че изразяват абсолютното уважение към човешкия живот, признават и приемат реалността за приближаването на смъртта“. През последните седмици на неизлечимо заболяване те могат значително да подобрят жизнения опит на тези, които умират, и да им позволят да живеят по-пълноценно времето, което остава до естествената смърт. Много специалисти всъщност забелязват колко често в тези моменти е възможно да се изцелят взаимоотношенията, да се работи по нерешени лични проблеми и да се влезе в по-дълбока връзка с Бог. Въпреки това, тези грижи – подчертават епископите - не трябва да бъдат бъркани с евтаназията или асистираното самоубийство, които предполагат специфичното желание да се сложи край на човешия живот. Всъщност, след като принципно се приеме асистираното самоубийство, става много трудно да се очертае една граница, както се случи в много страни, които го легализираха“.
„Искаме да кажем много ясно, че не съществува живот без стойност“, заявяват накрая ирландските епископи, надявайки се така да дадат глас на онези, които в момент на уязвимост, чувстват че нямат глас. Те припомнят, че лекарите и медицинския персонал са призовани да бъдат защитници на живота и „никога не бива да се изисква от тях да помагат по какъвто и да е начин в умишления край на живота“. Епископите завършват, като призовават хората да размишляват върху това как асистираното самоубийство и евтаназията са заплаха за здравната етика.
svt/ vatn
