Патриарх Вартоломей I и папа Франциск, 12.09.2019 Патриарх Вартоломей I и папа Франциск, 12.09.2019 

Патриарх Вартоломей за енцикликата „Fratelli tutti“: да изоставим безразличието и цинизма

Интервю на Вселенския патриарх и архиепископ на Константинопол с ватиканските медии по повод на енцикликата на папа Франциск "Fratelli tutti": мечтаем нашият свят да бъде едно обединено семейство.

Андреа Торниели

 „Напълно сме съгласни с поканата-предизвикателство на папа Франциск „да изоставим безразличието или дори цинизма, които управляват нашия екологичен, политически, икономически и социален живот въобще, като индивиди,  съсредоточени върху самите себе си или незаинтересовани и да мечтаем нашия свят да бъде едно обединено човешко семейство“. С тези думи Вселенският патриарх на Константинопол Вартоломей I, на посещение в Рим, коментира енцикликата на Франциск „Fratelli tutti“ в разговор с ватиканските медии.

Ваше Светейшество, каква беше вашата реакция след прочитането на енцикликата на папа Франциск „Fratelli tutti“?

Още преди да се запознаем с енцикликата Fratelli Tutti  на нашия брат папа Франциск, бяхме сигурни, че това ще бъде още един пример на неговия непоклатим интерес към човека, „обичаният от Бога“, чрез проявата на солидарност към всички “отрудени и обременени", и към нуждаещите се, и че ще съдържа конкретни предложения за справяне с големите предизвикателства на момента, вдъхновени от неизчерпаемия извор на християнската традиция и които излизат от сърцето му, изпълнено с любов.

Очакванията ни бяха напълно удовлетворени след завършване на анализа на тази твърде интересна енциклика, която не представлява просто сборник или обобщение на предишните енциклики или на други текстове на папа Франциск, а е увенчаване  и успешен завършек  на цялата социална доктрина. Напълно съгласни сме с поканата-предизвикателство  на Негово Светейшество да изоставим безразличието или дори цинизма, които управляват нашия екологичен, политически, икономически и социален живот въобще като индивиди,  съсредоточени върху самите себе си или незаинтересовани и да мечтаем нашия свят да бъде едно обединено човешко семейство, в което всички сме братя, без изключения. С този дух ние изразяваме пожеланието и надеждата, че енцикликата  Fratelli tutti  ще се окажат източник на вдъхновение и ползотворен диалог, чрез предприемането на решителни инициативи и трансверсални действия на междухристиянско, междурелигиозно и общочовешко ниво.

В първата глава на енцикликата се говори за „сенките“, които продължават да съществуват в света. Кои са тези, които най-много Ви безпокоят? И каква надежда черпим от погледа към света, който произлиза от Евангелието?

Със силното си хуманистично, социално и духовно чувство, папа Франциск идентифицира и назовава „сенките“ в съвременния свят. Става дума за „съвременни грехове“, въпреки че искаме да подчертаем, че първородният грях не е извършен в нашето време и в нашата епоха. Ние изобщо не идеализираме миналото. С право обаче ние сме обезпокоени от факта, че съвременното научно и техническо развитие засили „човешката самонадеяност“. Постиженията на науката не отговарят на нашите основни екзистенциални стремежи, нито ги елиминират. Установяваме също така, че научните познания не проникват надълбоко в човешката душа. Човек знае това, но се държи така, сякаш не го знае.

Папата говори и за разликата, която продължава да съществува между малцината, които притежават много и мнозината, които имат малко или нищо…

Икономическото развитие не намали разликата между богатите и бедните. По-скоро установи приоритета на печалбата, в ущърб на защитата на слабите и допринася за изострянето на проблемите на околната среда. А политиката се превърна в слуга на икономиката. Правата на човека и международното право се преработват  и служат на цели, чужди на справедливостта, свободата и мира. Проблемът с бежанците, тероризмът, държавното насилие, унижението на човешкото достойнство, съвременните форми на робство и епидемията Covid-19 сега поставят политиката пред нови отговорности и премахват прагматичната ѝ логика.

Какво е предложението на християнството предвид тази ситуация?

Жизненоважното предложение на Църквата е да се направи завой към „необходимо е само едно нещо“ и то е  любовта, отварянето към другия и културата на солидарност с хората. Пред съвременния арогантен „човек – бог” ние проповядваме „Бога - Човек”. Пред икономизма нека сторим място на екологичната икономика и на икономическата дейност, базирана на социална справедливост. На политиката на „правото на най-силния“, нека противопоставим принципа на зачитане на неотменимите права на гражданите и на международното право. Изправени пред екологичната криза, ние  трябва да уважаваме Творението, ние сме призовани към семплост и осъзнаване на нашата отговорност, че трябва да предадем непокътната природната среда на следващото поколение. Усилията ни да се справим с тези проблеми са крайно необходими, но ние знаем, че този, който действа чрез нас, е Богът, приятел на хората.

Защо образът на Добрия самарянин е актуален и днес?

Христос свързва по-конкретно „първата и най-голяма заповед“ за любовта към Бога, с „втората, подобна на първата“, за любовта към ближния (Мт. 22, 36 - 40). И добавя: „На тия две заповеди се крепи  целият закон и пророците“. И Йоан богослов е много ясен: „Който не обича, не е познал Бога“ (Йоан 4, 8). Притчата за Добрия самарянин е подобна на притчата за Съда (Мт. 25, 31 - 46) и (Лк. 10, 25 - 37), това е библейският текст, който ни разкрива цялата истина за заповедта на любовта. В тази притча Свещеникът и Левитът представляват религията, която е затворена в себе си, интересува се единствено от това да запази „закона“ непроменен, като не се интересува и пренебрегва по фарисейски начин „най-сериозните предписания на закона“ (Мт.23, 23), любовта и подкрепата за ближния. Добрият самарянин се оказва, че е човеколюбивият чужденец, близък до този, който е бил бит от разбойниците и ранен. На първия въпрос на законника "Кой е моят ближен?" (Лк. 10,29), Христос отговаря с въпрос: „Кой от тези трима ти се вижда да е бил ближен на изпадналия в ръцете на разбойниците?“ (Лк. 10,36). Тук на човека не е позволено да задава въпроси, но той е помолен и призован да действа. Винаги трябва да се посочва ближния,  брата, по отношение на далечния, непознатия и врага. Трябва да се отбележи, че в притчата за Добрия самарянин, въз основа на  въпроса на законника, който изпитва Христос: „Какво трябва да направя, за да наследя живот вечен?“ (Лк.10,25), в отговора реалната любов към ближния има ясно се позовава на спасението. Това е и посланието на евангелския откъс за Страшния съд.

На какво основание всички ние можем да се смятаме за братя и защо за доброто на човечеството е важно да открием себе си като такива?

Християните, при зараждането на Църквата, са се наричали помежду си „братя“. Това духовно и Христоцентрично братство е по-дълбоко от естественото родство. За християните обаче братя са не само членовете на Църквата, но и всички народи. Божието Слово прие човешката природа и обедини всичко в себе си. Както всички човешки същества са  Божи творения, така всички са включени в плана за спасението. Любовта на вярващия няма граници и ограничения. Наистина, тя обхваща цялото творение, това е „възпламеняването на сърцето за цялото творение“ (Исаак Сирин). Любовта към братята винаги е несравнима. Тя не е абстрактно чувство на благосклонност към човечеството, което обикновено игнорира ближния. Измерението на личното общение и на братството отличава християнската любов и братство от абстрактния хуманизъм.

В енцикликата папата много силно осъжда войната и смъртното наказание. Как коментирате тази глава на „Fratelli tutti“?

Светият и Велик събор на Православната църква (Крит, юни 2016 г.) засегна тази тема, наред с другите, по този начин: „Христовата църква по принцип осъжда войната, която счита за резултат от злото и греха“ (Мисията на Православната църква в съвременния свят, D, 1). На устата на всеки християнин трябва да стои лозунга „Никога повече война!“.  А отношението на дадено общество към смъртното наказание е показател за неговата културна ориентация и за зачитането на човешкото достойнство. Достойната система на европейската конституционна култура, на която един от основните стълбове е идеята за любовта като израз на нейната християнска вяра, налага да считаме,  че на всеки човек трябва да се даде възможност за покаяние и подобрение, дори и ако той е осъден за най-тежкото престъпление. Следователно логичното и морално заключение е това, че и онези, които осъждат войната, трябва да отрекат  смъртното наказание.

man / VatNews

20 Октомври 2020, 13:14