Търси

Vatican News
Руски православен свещеник Руски православен свещеник  (AFP or licensors)

Послание на Руската православна Църква за пандемията от коронавирус

Доброто християнско проникновение ни позволява да не разглеждаме непременно страданията, които засягат човечеството, започвайки с настоящата пандемия на коронавируса, като последица от греха на някои и да внимаваме да не изказваме прибързани присъди и да осъждаме други: това подчертава синодът на Руската православна църква, който се събра преди няколко дни под председателството на московския патриарх Кирил.

„Размишлявайки върху причините за нещастието, което ни сполетя, трябва да запазим трезвостта, предпазливостта и християнското проникновение. Несъмнено нещастията, които засягат индивиди в частност или цели народи, понякога са следствие от отхвърлянето на здравословната божествена закрила от страна на човешките общности", се посочва в послание, адресирано до епископата, духовенството, монасите и миряните" посветено на „чумата“, избухнала тази година. Според свети Павел – продължава текста – „всички нещастия, които засягат творението могат да бъдат присъдени преди всичко на „първоначалния грах на нашите прародители“, по причина на който „цялото творение стене и страда родилни болки до днес“ (Рим. 8, 22). Въпреки това „не е правилно да се смята страданието като задължително последствие от личните грехове“.

Руският православен синод смята, че „всяка криза, която се появява в историята на човечеството дава възможността да се преразгледа нашия обичаен начин на живот, да се поставят под въпрос мотивите на нашите действия. Комфортът, който съвременното общество цени толкова много, е крехък и ненадежден и, наслаждавайки се на даровете  на божествената милост и благополучието, дадено от Създателя, ние, дори и да е мрачен, сме склонни към безсъвестност". Оттук горчевината на Синода: „Събитията през настоящата година са в голямата си част са свидетелство на тази безсъвестност. Колко противоречива е човешката самоувереност! Въпреки това – добавя Синодът – през безсъвестността и самоувереноста, особено по отношение на собственото си здраве, много православни християни предпочетоха отговорността, грижейки се за живота и здравето на своите близки“.

В посланието Московската патриаршия изтъква, че е наясно, че „намаления достъп на миряните до участието в обществените услуги и също забраната да посещават църквите, са засегнали особено православните християни. Да, отслужването на Божествената Евхаристия никога не бе прекъснато, дори и при отсъствието на голяма часто от вярващите под сводовете на нашите църквия. Да, препредаването на службите по интернет или телевизията, така както и публикацията на литургичните текстове, допринесе от части за облекчаването на трудностите от ограниченията и бе сигурна утеха“, се чете в посланието. Въпреки това, „според свидетелството на мнозина, молитвата сами вкъщи се оказа много трудна. Предаванията не могат по никакъв начин да заменят личното участие на литургията и нито едно техническо средство не може да позволи на християнина да участва в голяма част от Тайнствата на Църквата, особено Евхаристията“

В контекста на здравната криза, Руската православна църква „прикани своите чеда да се въздържат временно от обичайното участие в литургичния живот. Въпреки това – подчертават от Синода – това решение, взето при извънредни исторически обстоятелства, не може да се превърне в нов стандарт. Религиозната свобота трябва да остане неприкосновена, включително правото на вярващите да участват в религиозните служби, също при извънредни обстоятелства“.

Накрая не липсва апел към православната йерархия да спазва мерките за ограничаването на разпространението на епидемията, които трябва да продължат да прилата, според местните обстоятелства. Също така е необходимо да работят за „възобновяване на дейностите в религиозните институти и неделните училища“. В някои случаи началото на учебната година може да бъде отложено по решение на епископа, в зависимост от епидемиологичната обстановка и като се вземат предвид решенията на гражданските власти.

Посланието завършва с уверението в молитвата „за покоя на душите на тези, които не са оцелели от болестта или от нейните странични ефекти“, благодарност към пастирите, духовенството и миряните и всички, „които никога не са спирали да работят за слава на Бог Един и Троичен в тези трудни времена“.

svt/vatn

03 Септември 2020, 08:17