Коментар на Евангелието за 20 септември 2020 от отец Йоан Хаджиев

Днес Евангелието ни разказва за работниците в лозето, които са били изпращани там за да работят от стопанина в различни часове. Символиката на лозето е доста често срещана в Стария завет. Лозето символизира избрания Божи народ, а в по-широк смисъл и „мястото”, където се извършва спасението. Бог е поискал първо да се разкрие на Авраам и на неговия народ, но е искал чрез евреите да се обяви и на целия свят. Самият Исус казва за Своята мисия: „Аз съм пратен само при загубените овци от дома Израилев” (вж. Мт. 15,24). Евреите са имали привилегирована роля, но това не е изключвало другите.

В днешния текст привидно Бог се представя като несправедлив стопанин, който не отплаща справедливо според вложените усилия. Тези, които са се трудили цял ден получават точно толкова, колкото тези, които са работили съвсем малко. Изглежда несправедливо, ако смятаме Бог за господар, а не за Отец. Много често се случва ние, вярващите,dio да се отнасяме към Бог както големия син към баща си от притчата за блудния син. Правим всичко, за да изпълним волята на Бог, но в замяна очакваме нещо. Така ние не се възприемаме като синове на Отца, а като Негови слуги. Бог обича всички по еднакъв начин и дава възможност на всеки. Той не ни дава нещо, за да ни се отплати и от днешните редове на Евангелието можем да разберем колко е важна безкористната любов, която е в състояние да приема ближния такъв, какъвто е.

Амин