Въздигане на Дева Мария в Небесата с душа и тяло Въздигане на Дева Мария в Небесата с душа и тяло 

Успение Богородично: празник, който заличава страховете от пандемията

По време на ограниченията, заради пандемията от коронавирус, набожността към Мария се увеличи по цял свят: тази година празникът на 15 август е като кулминацията на един път по който, от четирите континента, се издигнаха пламенни и нежни молитви за помощ. За отец Джерардо Ди Паоло, ректор на римското светилище на Божествената Любов „Успението на Мария показва на човек каква е неговата вечна съдба“.

Федерико Пиана – Светла Чалъкова – Ватикана

В светлината на този труден и несигурен период, през който преминава човечеството заради пандемията, която вече причини на световно ниво почти 760 хиляди жертви, празникът на Успението на Дева Мария, който се чества на 15 август, има несъмнено по-наситен аромат. Ако правилата срещу заразата принудиха християнските общности от цял свят да програмират литургиите, процесиите и празниците, по по-сдържан и ограничен начин, също толкова е вярно, че денят на Богородичния празник е най-възвишената точка на едно пътуване на любов и набожност, което се засили през периода на ограниченията. Именно в тези дни от петте континента се издигнаха непрекъснати молитви към Мария, умножиха се колективните онлайн молитви на Броеницата и актове на поверяване и посвещаване на нейното Непорочно Сърце.

Девицата, наша майка

„Мария винаги е присъствала в народната набожност – посочва отец Джерардо Ди Паоло, ректор на Светилището на Дева Мария на Божествената Любов в Рим – Още от самото начало съществува това любвеобилно внимание към Майката на Исус, което след това се конкретизира с догмите, които Църквата определи през времената, изповядвайки вярата си в Сина на Мария: Исус, истински Бог и истински човек. Но защо се обръщаме към Девицата? Защото е майка, нашата майка“.

Успение Богородично посочва на човек неговата съдба

Догмата за Въздигането на Мария в Небесата с душа и тяло бе обявена от Пий ХІІ по време на Светата Година през 1950 с Апостолическата конституция Munificentissimus Deus. „Знаем – уточнява отец Ди Паоло – че това е четвъртата, и последната, от Богородичните догми, която се прибавя към тези за Непорочното Зачатие, на Мария Майка Божия и за вечната девственост на Мария, преди, по време и след раждането. Твърдението, че Мария е била Въздигната в Небесата с душа и тяло, за нас вярващите, означава едно много важно нещо: Мария е човешка твар и ни посочва нашата съдба“.

Открива дълбокия смисъл на съществуванието

Отец Ди Паоло, за да подкрепи тази увереност на надежда, цитира Догматичната конституция за Църквата Lumen Gentium на Втория ватикански събор: „Сред другите неща пише: „Мария е знак на сигурна надежда за поклонническия Божи народ на път в историята“. Ето, гледейки Мария, ние съзираме нашата крайна съдба. Затова, този празник ни предоставя дарът на сигурността, която подхранва нашата надежда в живота, който Господ подготви за всички онези, които вярват в Него“. С една дума, празникът Успение Богородично ни помага да разберем наистина и до край смисъла на нашето съществувание.

Прегръдката на Мария

Мислите на ректора на римското Богородично светилище не може да не се спрат и на болката за невъзможността да се дари на Мария, в деня на нейния празник, класическото поклонничество пеша, което по принцип хиляди вярващи римляни извървяват от навечерието до деня на празника. „Тук – казва той – от съботата след Възкресение Христово до последната събота на октомври имаме традицията на нощните поклонничества пеша: тази година все още не могат да бъдат започнати. А това за празника Успение Богородично бе едно от най-важните. Въпреки това, сме организирали литургии на открито от сутринта до вечерта. След каратинния период станахме свидетели на увеличаването на присъствието в светилището: защото тук се изпитва опита от една прегръдка: тази на една майка“.

14 Август 2020, 16:29