Баба и дядо на разходка с внучето Баба и дядо на разходка с внучето 

Възрастните, съкровище на живота, което да обичаме и защитаваме

„Бабите и дядовците са съкровище“ е заглавието на посланието, което Португалската епископска конференция посвети на възрастните с оглед на 26 юли, празник на светите Йоакин и Ана, родители на Дева Мария.

Алесандро Де Каролис – Светла Чалъкова – Ватикана

Описанието е нежно и трогателно. Бабите и дядовците са ангели пазители на внуците. Тези, които за тях специално са винаги на разположение, дискретни и внимателни. Тези, „които вървят с тях ръка за ръка по тротоарите. Остават спокойни на брега на морето, докато вълните мокрят малките краченца. Купуват онзи сладолед, почистват коленете от раните, причинени от игрите по улицата, къпят ги в края на деня и очакват завръщането на родителите“.

С този дълбоко докосващ образ Комисията за миряните и семейството на португалскте епископи обрисува бабите и дядовците, в посланието си за празника на светите Йоаким и Ана, родители на Дева Мария, за техния литургичен празник, който се чества на 26 юли. „Този ден е повод – пише комисията – за да благодарим, прегърнем и честваме тяхното присъствие в миналото и в настоящето, за да отидем до личните корени и да открием в тях нежността на любовта Божия“. Бабите и дядовците не купуват нови обувки или „мечтаната играчка“, бабите и дядовците „слушат мълчаливо оплакванията, съмненията и страховете и компенсират с любов отсъствията, гнева, трудностите на работещите родители, на разделените животи“. Защото бабите и дядовците – продължава документа на Църквата в Португалия – „поддържат живота на семействата, не само защото често спомагат за тяхното оцеляване или облекчават трудностите, а защото са корена на много животи. Разказват истории от миналото, и помагат да се разбере разликата между същественото и повърхностното“.

Ето защо, „незаменимото богатство“ на възрастните е съкровище, което трябва да се защитава безусловно. И така както към всички съкровища, трябва да се отнасяме с грижа и възхищение. Едно общество, което не защитава, не се грижи, не се възхищава на възрастните – завършва Епископската комисия – е обречено на провал, защото имено както природата се ражда и възражда, както семето расте и бива хвърлено в земята, така тече и преминава живота. Който е бил обргрижван ще бъде способен да се грижи, който се е научил ще може да поучава, който е бил закрилян, ще може да закриля, който е бил обичан, ще умее да обича“.

25 Юли 2020, 07:33