Белгийските епископи: в паднемията християните предлагат надежда на света

В него епископите припомнят, че в „историческия“ период, изживян по причина на пандемията, „много хора, семейства и общности бяха тежко засегнати от скръбта, болестта, от загубата на работата, от изолацията“ и приканват да се мисли на първо място за тях, изразявайки солидарността на Епископата. „Това време на изолация – продължават епископите - позволи също на всички нас да станем свидетели на многобройни жестове на солидарност, много хора дариха своето време, своите таланти. Смятаме, че Бог не бе отсъстващ: въпреки моментите на мрак, бяхме в състояние да доловим неговата близост и неговата Пасха, по-силна от мрака“.

Писмото откроява, че „за християните, невъзможността да живеят тайнствата и да се съберат в общността, бе истинско изпитание. Коства ни скъпо да бъдем далеч от нашите братя и сестри в енориите, в пастирските групи, в общностите, където кръстените предприеха инициативи, намирайки нови начини да бъдем Църква. Бяхме докоснати от тези жестове на загриженост, от това конкретно служение, от тази пастирска изобритателност. Несъмнено открихме – или преоткрихме – някои измерения, които рутината понякога може да ни накара да забравим“. Ето защо, епископите призовават всички да „не престават да бъдат креативни, да продължават да правят нашите общности по-красиви, защото са по-братски, по-чувствителни към раните на всеки един и към жаждата на този свят“.

Изправени пред въпросите, които възникват относно това колко светът ще бъде различен от миналото, с всички възникващи социални, политически, икономически, екологични предизвикателства, епископите посочват, че не притежават магически формули, но приканват християнските общности да се ангажират с ентусиазъм, „черпейки ресурси от нашата вяра и споделянето в нашата общност, за да работим заедно с останалите хора и групи в нашето общество“.

(svt/vatn)