Полша: Йоан Павел ІІ дар Божий за Църквата и съвест за света
Светла Чалъкова – Ватикана
На 14 юни, неделя, полските епископи отслужиха тържествена литургия за стогодишнината от рождението на Карол Войтила в Светилището на свети Йоан Павел ІІ в Краков, което е построено на мястото на каменната кариера, където Карол Войтила е работил по време на войната. В своята проповед кардинал Станислав Дживиш, почетен архиепископ на Краков и личен секретар на полския папа, посочи, че „Йоан Павел ІІ, Епископ на Рим, за нас бе красив и силен знак на пастирското служение на епископа в Църквата“. След Евхаристията полските епископи, заедно с апостолическия нунций в Полша, архиепископ Салваторе Пенакио, присъстваха на концерт, на който бяха изпълнени творби от Моцарт, Бах, Хендел и Перголези.
На 15 юни полските епископи повериха Църквата в Полша на закрилата на Дева Мария в светилището на отците Бернардинци в Калвария Зебжидовска, където Карол Войтила се отправя на многобройни поклонничества през своя живот. Тук неговия баща го води за първи път след смъртта на майка му и от тогава това светилище – наречено полския Йерусалим – се превръща в постоянно място за посещения за Карол Войтила, като бъдещ епископ, кардинал и папа.
На същия ден полските епископи отслужиха света литургия в Базиликата на „Представянето на Блажена Дева Мария“ във Вадовице, където Карол Войтила е бил кръстен на 20 юни 1920. Литургията бе предстоятелствана от архиепископ Станислав Гадецки, митрополит на Познан и председател на полските епископи. В проповедта си той изтъкна, че „свети Йоан Павел ІІ бе голям дар Божий за Полша, за Европа, за света и за Църквата и бе съвестта за света“. Председателят на полските епископи подчерта също, че „свети Йоан Павел ІІ посвети целия си живот в служба на Бог и на човек“.
„Зад всички думи и действия на папата стоеше неговата лична святост. Светият отец учеше да живеем, и живя, както ни учеше. Не само говори за молитвата, но наистина се молеше. Не само призоваваше да обичаме всички, а обичаше всички: и това се виждаше във всяка дума, която казваше и във всеки жест, който вършеше. Не повтаряше механично думите на Христос за прошката, а прости на онзи, който се опита да покуши неговия живот“, подчерта архиепископ Гадецки.
