Полските епископи за 100-годишнината от рождението на Йоан Павел ІІ
Епископите отговарят на този въпрос със следните думи: „Не се страхувайте! Отворете, дори отворете широко портите за Христос! Отворете държавните граници, икономическите и политическите системи, обширните сфери на културата, цивилизацията и развитието за неговата спасителна сила. Не се страхувайте! Христос знае, какво има вътре в човека. Само Той го знае! Христос знае – прибавят епископите – какво носи в себе си всеки един от нас днес, познава до съвършенство нашите радости, терзания, надежди, страхове и копнежи. Само Той притежава отговора на въпросите, които си задаваме сега“.
Епископите изразяват своята увереност, че „ако полският папата беше живял до днес, несъмнено би разбрал хората в изолация и под карантина. Би се молил за болните, за мъртвите и за техните семейства. Той, който по време на своя живот често бе приеман в болница, без да може да отслужва литургията, и който претърпя загубата на своя брат Едмунд, умрял на 26 години, бидейки лекар и заразен от един пациент. Ето защо – се чете в писмото – свети Йоан Павел ІІ разбра и оцени работата на лекарите, медицинския персонал, здравните работници, екипите на бърза помощ, с които се среща и за които се молеше често в живота си“.
Поучението на полският папа, посетил 123 държави и около 900 града по време на своя понтификат, ден е все още валидно. Светият папа, още през 2020, прикани Църквата да „отплава към дълбините на киберпространството“ и призова за закрилата на човешкия живот от зачатието до естествената смърт. Също папа Франциск признава, че „много пъти Войтила е бил пример за него, по време на свещеническия и епископския му живот, просейки в своите молитви дара да бъде предан на Евангелието, както той ни свидетелстваше“.
Накрая писмото припомня думите на кардинал Станислав Дживиш, които описват момента на атентата срещу полският папа, на това как е останал спокоен, въпреки драматичната ситуация и конкретната смъртна заплапа; на това как, въпреки болката заради раните, не изпадна в паника и преди да загуби съзнание, се повери мигновено на Мария, казвайки, че е простил на онзи, който е стрелял срещу него.
