Коментар на отец Йоан Хаджиев на Eвангелието за 26 април 2020
„Познаха Го, когато преломяваше хляба“ (Лука 24, 13-35)
Евангелието за Трета Пасхална неделя е една история на тъга, която се превръща в радост. В нея се разказва за двама ученици, които вървят, тръгват си, далеч от Йерусалим в посока Емаус: далеч от светото място, от нещата, които са се развили различно от техните представи. Бяха тръгнали пълни с надежда от Емаус, а сега се завръщат отново в него разочаровани. По пътя разговарят и дискутират, техният диалог прилича повече на монолог, говорят си, но не се изслушват. Дори не забелязват, че един непознат върви до тях. Но това не е странно, защото същото се случва и на нас. По пътя на този живот, Исус винаги застава близо до нас, но често ние сме толкова завладени от нашите проблеми, от болката, че дори не Го забелязваме. Решението е толкова близо до нас, отговорът на нашата болка е именно до нас, но ние, пригънати в себе си, възнамеряващи да се окайваме, не сме способни да вдигнем погледа си, за да срещнем Неговия поглед, неспособни да чуем Неговите стъпки, които са едно с нашите стъпки. Евангелският откъс коментира отец Йоан Хаджиев от Ордена на Босите Кармелитани.
***********
Скъпи братя и сестри,
Христос Воскресе! Днешното Евангелие ни среща с учениците от Емаус. Те са отчаяни, понеже техните човешки очаквания не са се реализирали. Кръстната смърт на Исус е била за тях скандал, който не са могли да възприемат. Със смъртта на Исус умира и тяхната вяра, основана само на земни очаквания. Христос не ги изоставя и им се явява. Той сега има истинско тяло, но то е духовно, затова за да бъде разпознат, Исус трябва да извърши чудо. Учениците продължават да вярват в Исус, но той е само „пророк, силен на дело и слово пред Бога и целия народ”, а смъртта му сложи окончателен край на неговата мисия.
Исус припомня на невярващите ученици, че не е станало нищо необичайно. Пророците вече бяха казали, че месията ще страда и ще бъде убит. Това проповядваше и самият Исус. След това, като отговор на молитвата на учениците, Исус остава с тях и „преломява хляба”, което в езика на първите християнски общности означава отслужване на Евхаристията.
Въпреки че учениците бяха вече чули за празния гроб, те не успяха да повярват във Възкресението. Колкото и да ни се разказва за Исус, докато ние лично не се срещнем с Него, няма да повярваме. Самият Исус ни показва къде да го търсим - в четенето на Светото Писание и в Светата Евхаристия. Там лично можем да се срещнем с Възкръсналия, който ще подкрепи нашата вяра. Амин.