Vatican News
Възкръсналият Исус с учениците от Емаус Възкръсналият Исус с учениците от Емаус 

Мястото на срещата ни с Възкръсналия Исус: истината за нас

Преди 20 века Христос е гледал с любов от кръста към всички грехове в света. И от векове продължава да съществува само един проблем – единствено хората да пожелаят сами това Божие милосърдие.

Имайки предвид срещата на апостолите с Възкръсналия, ние наистина ли бихме искали да срещнем този, който познава най-съкровените ни мисли? Отец Венцислав Николов, ректор на епархийното светилище на "Дева Мария от Фатима" ни придружава със своето размишление в това време на изпитание. 

********

Как бихме се държали по време изпитания? Хората понякога си мислят, че когато настъпи, те биха били смели и биха действали с достойнство, както трябва. Апостолите преживяват своите часове на изпитание и са изправени пред истината за себе си. Бягството на приятелите е по-лошо от арестуването от враговете. Учениците на Исус след разпятието и смъртта Му си разотиват, скриват се и се изолират от хората, започват да преживяват своеобразна карантина.  Те се съмняват и са като безмозъчни овце, които без овчар не знаят къде да отидат - бягат хаотично и блеят от ужас или просто стоят заедно заключени и не правят нищо. Страхуват се от юдеите, страх ги е от римляните. Забравили са думите на Исус, който през цялото време проповядвайки и вършейки чудеса, казва, че ще страда, ще бъде разпнат и на третия ден ще възкръсне. Учениците са трябвали да го чакат на третия ден след разпятието пред гроба и да го посрещнат възкръснал. Забравят всичко това и дори в началото не вярват на жените, които им възвестяват възкресението. Тогава нарушават карантината и излизат и виждат, и започват да вярват. След Петдесятница напускат къщата,  която са обитавали и стават свидетели на Възкръсналия между народите. В най-трудните моменти, залавянето и смъртта на Христос, всички апостоли избягват, но Исус идва „вечерта на първия ден от седмицата“, казва „Мир на вас“ и показва ръцете и страната си. Ние днес сме свидетели на възкресението. За да бъдеш свидетел на нещо и да разказваш за този факт, трябва да знаеш подробности.

Имайки предвид срещата на апостолите с Възкръсналия, ние наистина ли бихме искали да срещнем този, който познава най-съкровените ни мисли? Колко от нас получават религиозно образование от детството, години вероучение, Първо Причастие, Миропомазание, толкова изповеди, духовни упражнения. В крайна сметка, понякога първото влюбване е достатъчно и грехът започва да доминира в сърцето. Достатъчно е някой да се подиграе с християнството и не един католик се съгласява с тази несправедливост. Как ще се отнесе Бог с нас, когато го продадем толкова бързо за няколко сребърника?

Много хора не са почувствали присъствието на Бог от години, защото упорито искат да го канят във въображаемото и изкуствено изградено „аз”, а Спасителят чука на вратата, зад която се намира истината за нас, където всеки от нас е истински себе си, със своите слабости и таланти. Истината е, че от години ние не допускаме никого там и дори се страхуваме сами да стоим в това място. Божията Милост, е тази, която ни освобождава от страх и беззаконие.  Бог непрекъснато ни търси, тича към нас, за да ни спаси и казва да не се страхуваме от истинското си „аз”, да не се срамуваме, защото сме измити с милостивата Му любов и дори не си даваме сметка колко красиво изглеждаме. Огромно заблуждение е убеждението, че християнството е програма за безнадежден стремеж към святост, която така или иначе не може да бъде постигната. Исус, идвайки при своите ученици, вижда всички съвременни Горни стаи, места, където хората седят заключени с греховете си и затова дава на апостолите силата да прощават греховете. Исус знае колко хора се намират от години в робството на греха, защото не могат да излязат от греховете си. Наричали са ги свобода, сексуална революция, наричали са ги свободна любов, фактическо съпружество или хомосексуалност - законна опция. Затворът, дори украсен с гирлянди, винаги остава затвор. От този затвор може да освобождава само Божията милостива сила и именно с нея е изпълнено всяко свещеническо опрощаване. Преди 20 века Христос е гледал с любов от кръста към всички грехове в света. И от векове продължава да съществува само един проблем – единствено хората да пожелаят сами това Божие милосърдие.

20 Април 2020, 08:48