Коментар на отец Йоан Хаджиев на Eвангелието за 22 март 2020

„Той отиде, уми се и се върна прогледал“ (Йоан 9, 1-41)

Евангелието за тази четвръта неделя от великите пости, която е наречена „радостна неделя“, ни говори именно за радостта, която изпита слепия от раждане човек, когото Исус изцелява. Какво е изпитал този човек в момента, в който получава този дар Бог ни го разказва самия той в евангелския откъс според Йоан. Миналата недеял темата на Евангелието бе водата, днес тя е светлината. Както водата, така и светлината, са естествени елементи, които потикват всички да размишляват над темета за благодтта и личното освещаване. Отец Йоан Хаджиев коментира неделният евангелски откъс

******

Скъпи братя и сестри,

Днес в IV Неделя от Великия пост, т.нар. неделя Lаеtare, която бележи средата на времето от Пепеляна сряда до Възкресение. Това е време за размисъл как сме преживяли досега поста и дали наистина сме се опитали да се обърнем. Днес Св. Йоан говори за светлината. Нито хората, нито повечето животни и растения могат да живеят в мрак. Светлината е извор на живота, но и на радост. Едва ли има нещо по-хубаво в природата от един слънчев ден, от един залез или изгрев.

Днешното Евангелие ни среща със слепеца, който никога досега не е виждал светлината и живее от своето рождение в пълен мрак. Евреите не са могли да си обяснят как така някои се раждат с всичките дарове, присъщи на човешката природа, а други са така жестоко ощетени. Обяснявали са си го с присъствието на някой грях, или на самия човек, или на родителите. Исус отрича тази теория. След изгонването на хората от Рая болестите са част от живота ни, но не са желани от Бог. Те само са позволени от Бог, за да може Той да бъде прославен дори и в нашите страдания. Да не забравяме, че помазването на болните е едно от 7-те Св. Тайнства.

Било е вероятно съвпадение, че Исус среща слепеца в събота и го излекува. Христос се разчуства, когато вижда голямото страдание на слепеца и веднага го освобождава от него. Човешкият живот сам по себе си е тежък и затова, нека да не го утежняваме за себе си и за другите. Нека бъдем по-добри и по-сърдечни. Бих искал да завърша с думите на папа Франциск: „Радостта на Евангелието изпълва сърцето и целия живот на тези, които срещат Исус. Тези, които се оставят да бъдат спасени от Него са освободени от греха, от тъгата, от вътрешната празнота, от изолацията”. („Evangelii Gaudium”, 1) Амин.