Търси

Vatican News
Първородният грях и прогонването на Адам и Ева от Рая Първородният грях и прогонването на Адам и Ева от Рая 

Ето, сега е благоприятно време, ето, сега е спасителен ден

Пред цялото човечество, пред всеки човек е поставена възможността да се вгледа в себе си, да преоткрие какво всъщност е човека наистина. Какви са способностите му, какви са ограниченията му. Да преоткрие истинското значение на напредъка и до къде да стигнем; дали сме прескочили границите или не

„Исус възкръсна от страданието и смъртта, и заедно с Него и можем да възкръснем и ние“. През тези дни със своето размилшение за тези особени велики пости ще ни придружи отец Валтер Гора, енорийски свещеник на катедралния храм „Свети Павел от Кръста“ в гр. Русе.

***********

За тях бяхме чували само в учебниците по история. Представяхме си ги, четейки в романи и филми. Бяхме ги опознали, когато под различни форми те се разпространяват в далечни страни, в по-бедните, но все още далеч от нас. Преди няколко години достигнаха много близо, но те бяха проверени и изчезнаха доста лесно. Наричали сме ги в различни периоди чума, ебола, луда крава, спин, птичи грип и с други имена. Това са епидемии.

За последната научихме чрез новините и интернет, когато в „далечен“ Китай цели метрополиси, с население по-голямо от това на България, бяха затворени под карантина. Веднага научихме името, което е доста показателно: Коронавирус, като царица. Интерисуваше ни какво се случва, но това не ни притесни много. Беше средата на януари, точно преди малко повече от два месеца, в „далечен“ Китай.

Тогава изведнъж открихме, че вече е пристигнала в Италия, а след това в Испания и после в Германия, Франция и т.н., а също и в България, тук при нас.

Вече не е далеч. Вирусът стигна до тук с авторитета си даден от короната, която носи. Научихме и научното име, което му беше дадено: Covid-19.

За това кратко време се заговори за произхода му, като всеки казва своето мнение: „това е работа на китайска лаборатория“, а не „на американска“, „всъщност руска“…

Струва ми се, че всичко това отново отразява жаждата на човека да може да контролира и предсказва всичко и да не бъде зависим от нищо друго, освен от самия себе си: „аз съм господар на съдбата си: аз съм капитанът на душата си“. Колко са красиви тези думи, но колко са опасни!

И все пак през последните години природата ни показа, че не можем да контролираме и предсказваме всичко. Не всичко е в нашите ръце. Дори „богинята“ икономика показва своите ограничения, заради начина по който сме я създали и мислим. Вместо това най-накрая започнахме да мислим и вярваме, че природата се бунтува срещу нашите действия, и да мислим че нещо в този прогрес не е съвършено: Чуството на безнаказаност, чувстваме се като Бог.

Оказва се, че отново преживяваме реалността на Адам и Ева, онази история, която опростихме и се шегувахме на наказанието, понесено за взета от дървото „ябълка“. Но това е нещо много по-сериозно от ябълка, това е най-голямото изкушение: „но знае Бог, че в деня, когато ядете от него, ще ви се отворят очите и ще бъдете, като Бога, да познавате доброто и злото“ (Битие 3,5).

Да станем като Бог! Да заемем неговото място и да преценим кое е лошо и кое е добро!

Това не е изкушение, което се представя само на невярващите, на атеистите, но това е изкушение, което включва и нас, християните, които, понякога или често, създаваме Бог по наш образ и подобие.

Какво трябва да научим от този урок, който ни дава природата? Нека започнем отново от думите на Пепеляна Сряда, взети от второто писмо на св. Апостол Павел до Коринтяните: „ето, сега е благоприятно време, ето, сега е спасителен ден!“ (2Кор 6,2)

Това, което трябва да разберем: Пред цялото човечество, пред всеки човек е поставена възможността да се вгледа в себе си, да преоткрие какво всъщност е човека наистина. Какви са способностите му, какви са ограниченията му. Да преоткрие истинското значение на напредъка и до къде да стигнем; дали сме прескочили границите или не; дали, ползвайки понятието дадено от Ницше в книгата „Тъй рече Заратустра“,  станахме „Свръхчовекът“  – концепцията за човек, преодолял себе си и достигнал състояние на свобода и творчество, който създава свои собствени ценности и танцува в играта на живота по мелодията на собствената си душа..

Обаче, сега не се чувстваме Свръхчовеци, Супергерои:  затворени сме в къщите си. Ние сме в нашата пустиня, в пустинята, където Бог накара хората, водени от Мойсей, да преминат, за да стигнат до Обещаната земя. Пустинята беше мястото, където Израил откри истинската си идентичност.

Сега сме в тази пустиня. Нека да не губим време само и изключително за мислене, за коронавируса. Да се вгледаме вътре в себе си, в човечеството, в света, да видим небето, нашите дейности ... с нови очи.

Затова предлагам да започнем отново от двете изречения, които придружават обреда на пепелта в началото на Великия пост:

• помни, човеко, че си прах и в прах ще се превърнеш: Сега и тук в тази ситуация ще можем да открием истинската си идентичност, тази на чедата, обичани от Бога, с нашите ограничения, с нашите слабости, нашите грехове, като прах, но все още Божии деца, неговите създания, за които Той даде живота си.

• покайте се и вярвайте в Евангелието: Преоткрийте истинското си съществуване, преоткрийте Бога, преоткрийте любовта Му, преоткрийте Евангелието, преоткрийте красотата на истинския живот в Бога.

Нека преоткрием заедно Него, Създателя, и нас, създанията.

Само ако поддържаме тази йерархия, ще се окажем победители и можем наистина да предложим бъдеще, което е научило от настоящето урока, който ни е даден от такова мъничко същество, невидимо за човешкото око, но което сее страдание и смърт.

Именно от страданието и смъртта Исус възкръсва и заедно с Него можем и ние.

26 Март 2020, 16:36