Коментар на Евангелието за 8 март 2020
„И лицето му светна като слънце“ (Матей 17, 1-9)
В свещеното писание, планината винаги е била място на откровението. Там, Бог среща мъже като Мойсей (Изход 19) и Илия (3Цар. 19). Разказва се, че също лицето на Мойсей бива преобразено от онази среща: „Когато Мойсей се връщаше от планина Синай и държеше в ръце двете плочи на откровението, слизайки от планината, Мойсей не знаеше, че лицето му изпущаше зари, понеже Бог бе говорил с него“ (Изх. 34,29). Виличието на божественото откровение се предава и на онези, които го получават и се превръщат в посредници на Словото Божие.
През тази втора постна неделя, т.е. в подготовката за Пасхата, за честването на смъртта и възкресението на Исус, Църквата ни предлага именно този откъс за преображението на Господ Исус. На гръцки език за преображение се използва думата metamorphosis, което буквално означава, „промяна на формата“. Днес Исус ни се показва такъв, какъвто ще Го видим в небесния Рай.
Исус избира да покаже предварително онова, което ще Му се случи и ще се случи на всички нас, след земния живот, непосредствено преди неговото страдание и смърт, за да вдъхне смелост на апостолите и вяра в неговите думи и искания. По време на това „видение“ се чува гласът на Отца, който казва: „Този е Моят възлюбен Син, в Когото е Моето благоволение; Него слушайте!“.
По време на своето преображение Исус не си слага маска, а ни показва една реалноста, която ще се реализира наистина: ще имаме едно сияйно и красиво тяло.
Показвани го, за да можем в трудните моменти и в страданието да не забравяме накъде сме се запътили. Често в живота сме съкрушени и обезсърчени; изклежда сякаш сме забравили за доброто, което ни очаква.
Днес Исус казва на всеки един от нас, че никое страдание не е безполезно; но не само това, защото след всяко страдание и каквато и да форма на смърт винаги има едно възкресение.
Затова, нека съхраним като съкровище в сърцето си това откровение и нека никога не забравяме, че злото никога няма последната дума. Свещеното Писание ни казва, че всичко съдейства за благото на онези, които обичат Бог.. а всичко, означава всичко, не само доброто.. следователно също злото и всичко негативно, което срещаме. Свети Франциск от Асизи казва: „Толкова много е доброто, което ме очаква, че всяка болка ме радва“.
