Живот в епохата на смъртта

Някак си тихо е навън... Рядко се виждат хора по улиците. Всичко е пусто. Тук-там се вижда някой, екипиран с медицинска маска и ръкавици, бързайки да се нареди на опашката пред хранителните магазини, все едно остават броени дни до Апокалипсиса. Въпреки че държавниците и медиите успокояват, че вирус на COVID-19 не е чак толкова смъртоносен, навсякъде цари усещане за паника и безпомощност. Човечеството, което изпрати човек в космоса, който ни каза: "Тук горе няма бог!", сега усеща своята безпомощност. Съвременното общество, което е "forever young", сега е изправено пред един невидим и непознат враг: смъртта.

По Божие провидение през тази година преживяваме Великия пост не само литургично, но и в ежедневния си живот. Изправени сме пред голямо изпитание, все едно са се върнали Божиите наказания от Египет. Всички хора, били то католици или православни, атеисти или агностици, сега са поставени от Бог пред едно и също страдание. Какъв е смисълът на всичко това?!? "По-рано си мислех: Защо Господ допуска скърби на земята? А сега разбрах: камъните се разбиват с чук. Много от хората единствено тъгата и скърбите могат да ги обърнат към Бога." (Св. Гавриил Ургебадзе).

Сега всеки е скрит зад своята маска, с надеждата, че ще преживее тази нова чума. Някак си заглъхнаха дискусиите за смисъла на аборта и евтаназията. Никой не казва, че качеството ни на живот в тази епидемия е ниско и затова е по-добре да умрем. Никой не казва, че е по-добре слабите да умрат, защото точно тях вирусът поразява. Всеки инстинктивно започва да цени безценните дарове на Бог: живота и здравето. Въпреки че живеем в "културата на смъртта" по думите на Св. Йоан Павел II.

"Камъните се разбиват с чук". За съжаление, имахме нужда от това изпитание, за да разберем, че имаме нужда от Бог и от Неговото милосърдие. Нека тези изпитания бъдат благодатни за душите ни и да усилят нашата вяра и надежда!

От Рим, отец Йоан Хаджиев