Московският патриарх: Рождество Христово изцелява раните
В Рождественско послание до епископите, свещениците, монасите и верните на Православната църква, патриарх Кирил припомня противоречията на човека преди раждането на Христос. Той се е родил в пещера, в най-голяма бедност, но има по-лошо място: пустинята на човешкия грях, на човека отдалечил от Бога и поробен от страстите. Ето някои пасажи от посланието:
„Христос идва за всеки един от нас, желае спасението на всички без изключение, на грешници и престъпници, на безразличните и небрежните, страхливците и неразбираемите, дори на собствените си убийци! Въпреки това, за съжаление, днес виждаме как вълни от безредие люлеят кораба на Църквата, как буря от раздори и противоречия разклаща единството на православните вярващи, как замъглени от врага и изкусителя хора, предпочитат пред Източника на живата вода мътния и непригоден за пиене източник на зли ереси (канон на светите отци I Вселенски събор). В такъв труден момент всички трябва да помним, че за всеки от нас Господ е роден, разпнат и възкръснал, че Той е основал Единната, Светата, Католическа и Апостолска църква на земята. Като членове на Църквата, ние сме призовани да преодоляваме размириците, конфронтацията и конфликтите, да лекуваме разколите, да помагаме на онези, които преживяват ужасите на войната, страдащи от потисничество и несправедливост.
„Господ не се е родил в кралски дворец, а в жалка пещера, в най-голяма бедност. Изглежда, че нищо не може да бъде по-лошо от колибата и по-бедно от яслата, но има по-лошо място: обгорената от греха пустиня в сърцето на човека, който се е отдалечил от Бога, нито горещо, нито студено, опустошено и поробено от страстите".
„Въпреки това можем със собствените си сили да превърнем душата си в място за Божието присъствие, като помним, че Господ е близо, стои пред нашата врата и чака търпеливо, когато най-накрая започнем да го гледаме с очите си на вярата, ние го оставяме да влезе в нашия живот, слушаме думата Му и откликваме на любовта Му, оставяйки Го да действа в нас“.
Нека се замислим, дали с делата си не се уподобяваме на Ирод, дали на първо място поставяме собственото си благополучие и комфорт, дали се страхуваме, че някой ще бъде по-добър от нас, по-талантлив или по-мил, дали правим зло на такъв човек, опитвайки се да го нараним или да го дискредитираме пред другите, да го свалим от пиедестала, за да издигнем себе си? Не се ли оказва, че за нас източникът на истината не е Господ и Неговите свети заповеди, а самите нас? Дали не съблазняваме другите, като предаваме собствените си измислици, които са ни изгодни, не разкъсваме ли туниката на Христос с амбициозните си действия, или сеем семена на раздора и мърморим между братята с вяра?
Вглеждайки се в Богомладенеца Христос, поставяйки се лице в лице с божествената истина, нека отхвърлим всяка тегота и греха, който ни спъва (Евр. 12: 1), нека отправим горещи молитви за укрепване на единството на Православието и умножаване на любовта, като помним, че любовта е дълготърпелива и милостива, не завижда, не се превъзнася, не се гордее, не търси своето, не държи сметка за зло, не се радва на неправдата; тя обхваща всичко, на всичко се надява и всичко търпи (1 Кор. 13: 4-7)“.
(dg/asianews)
