Рождественски послания от Светата Земя
Тициана Кампизи – Светла Чалъкова – Ватикана
Пред многобройните форми на грях, които поробват нашето човечество – като войните и несправедливостта, подтисничеството, разрухата и прекомерното консуматорство – патриарсите и духовните водачи на Църквите в Йерусалим, в Рождественските си послания, припомнят, че „честването на рождеството на Христос е постоянен призив за изкупление, което Бог ни дари, преобразявайки всяка форма на зло и грях в пълнота и цялост на живот“.
Рождеството на Исус е надежда и живот
„Исус Христос взе човешка форма, за да донесе спасението и изкуплението на целия свят“, се чете в посланието на патриарсите. „Спасителното дело на Исус бе онова преобразяване на целия свят в истината на неговото спасение“. Патриарсите и духовните водачи на Църквите в Йерусалим подчертават, че „като всеки човек, Исус изпита нашето човешко състояние, така че да можем да бъдем преобразени по негов образ и подобие. Също Исус изпита липсата на дом, самия Той се изправи пред заплахи и накрая бе осъден на смърт. Но неговото раждане донесе надежда и живот“.
Молитва за справедливост
В Рождественското си послание патриарсите издигат молитвата „Светлия период на Рождество Христово да донесе справедливост за всички“. Като потвърждават своята подкрепа и поднасят своите молитви „за християнското присъствие в Близкия Изток“, тринадесетте патриарси и духовни водачи на Църквите в Йерусалим, пожелават накрая това Рождество Христово да донесе на всички народи радостната вест на мир, справедливост и помирение, и „Князът на Мира да преобрази злото и греха в нашия свят в светлина и пълнота на живот“.
Монсиньор Пицабала
Рождественско послание към вярващите отправи и апостолическия администратор на Латинската патриаршия на Йерусалим, монс. Пиербатиста Пицабала, който взимайки предвид съвременната реалност, отбелязва, че „също времената, в които живее Исус не бяха по-добри от нашите. Имаше римска окупация, господстваше цар Ирод, имаше различни властимащи фракции…. в крайна сметка изглежда, че човекът не се е променил много оттогава“. Днес – констатира монс. Пицабала - трябва да се справим с нестабилността на политическия живот, възприеман все по-далеч от реалния живот на населението и очевидно неспособен системно да се справи с огромните социални и икономически проблеми на нашия регион. Трудно е – пише монс. Пицабала - в този контекст да се разбере как е възможно да се даде дори малко глътка въздух на израелско-палестинския въпрос, който утежнява живота на голяма част от нашата общност“.
Да променим човешкото сърце
Апостолическият администратор на Латинската патриаршия отбелязва, че много са предложенията за разрешаването на този въпрос, но никога не са били реализирани. И въпреки че все по-големият брой поклонници в Светата Земя да подхранва икономиката, в голяма част от територията на диоцеза намирането на работа остава основен проблем за много от жителите. „Освен това – подчертава Пицабала – сме свидетели на влошаването на условията на живот за много чуждестранни работници и имигранти. Идеята да се емигрира, се превръща в изкушение, в постоянна идея у мнозина. Всичко сякаш иска да ни каже, че да говорим за надежда е само една проста реторика, едно отчуждаване от истинската действителност на нашата земя. „Но горко ни ако се сломим духом“, пише монс. Пицабала. „Раждането на Исус не заличи никоя от политическите, социалните и икономически драми от неговото време. Исус не дойде да революционизира социалните структури на своето време, Той не искаше да завладее властта, а сърцето на човека. Така Той промени света“, откроява Пицабала.
Да дарим живота
Монсиньор Пицабала завършва своето послание обръщайки се към всички, „които с любов, в тишина и без много шум, все още днес даряват своя живот и своето сърце безвъзмездно: към родителите, които въпреки многобройните трудности, имаха смелостта да погледнат към бъдещето и да дадат надежда на своите деца; към онези, които работят в болниците, в старческите домове, в домовете за хора с увреждания; към младежите, които не се отказват от своите мечти за едно по-добро бъдеще; за всички, които работят за справедливостта и достойнството за всички; към свещениците, монасите и монахините. Към всички, които разбраха, че да си християнин, означава да дариш живота си, да обичаш безвъзмездно, без да очакваш нищо за себе си, защото вече притежаваш всичко“, подчертава апостолическият администратор. „Те – завършва – са надеждата на нашата Църква. В тях, тук, се чества все още истинското Рождество“.
