Испания: Адвентът, време на надежда и радостна бдителност
„Началото на новото литургично време не означава прекъсване, защото Адвентът поставя християнския народ в духовно напрежение към идването на Божия Син", пишат испанските епископи. „Четирите седмици, предхождащи Рождество, са благоприятно време за оживяване на добродетелта на надеждата със съзнанието, че единствено Бог е Спасителят на света и че Той е смисълът на цялото съществувание".
Испанските епископи припомнят, че „добродетелта на надеждата, предизвикана от идването на Христос, намира във времето на Адвента своето необходимо допълнение: бдителността“. „Трябва да очакаме“, пишат епископите, защото „самият Христос ни призовава да бъдем добре подготвени за неговото идване“. Не само това, допълват испанските епископи: бдителността е антидот срещу греха, защото е подхранвана от молитвата“. Епископите припомнят и казаното от Бенедикт XVI на молитвата Ангел Господен на 3 декември 2006 г.: „Адвентът е изключително време на надежда, в което вярващите в Христос са приканени към бдително и действено очакване, подхранвани от молитвата и от активно милосърдно служение". Испанските епископи потвърждават и значението на Божието Слово, като препоръчват през това литургично време „медитация на най-важните библейски текстове“, които помагат да се разбере смисъла на очакването на Божия Син.
Накрая епископите размишляват за народната набожност, която през вековете „е развила форми вариращи между очакането за идването на Спасителя и чудото при необикновеното събитие на Въплъщението“. Тези форми се конкретизират в „Адвентния венец, който припомня различните етапи от историята на спасението“, а в Рождественската деветницата призовава верните да участват в тържествените чествания“. Не само това, допълват епископите: „народната набожност е отлично лекарство срещу широко разпространената търговска визия за коледния период, тъй като тя насочва християнския живот към трезвост, радостна простота, солидарност с бедните и засилва чувствителността за стойността на живота и задължението да го уважаваме и защитаваме от зачеването“.
(dg/vatn)
