Eпископите от ЕС: падането на стената има пророческо измерение
„Стената беше символ на идеологическото разделение на Европа и на целия свят. Промените в Унгария в началото на 1989, падането на Желязната завеса през април и първите свободни избори в Полша през юни, завършиха с падането на Берлинската стена, събитие, което откри пътя да си възвърнем свободата, след повече от 40 години потиснически режими в страните от Централна и Източна Европа. Успехът на тези усилия се дължи на ангажимента на голям брой европейци, които последователно и мирно изразиха дълбокото си желание за политическа промяна.
Вярно е – продължава декларацията - че не всички очаквания, породени от падането на стената, бяха реализирани. Но също е неоспоримо, че идеологиите, някога основа на изграждането на стената, не са напълно изчезнали в Европа и присъстват и днес, макар и под различни форми. Ние признаваме, като християни, че Христос е нашият мир, този, който направи двата народа едно и разруши преградата, що бе посред "(Ефесяни 2, 14). Падането на Берлинската стена не е само едно събитие от миналото за отбелязване, а съдържа и пророческо измерение. Научи ни, че изграждането на стени между народите никога не е решение и е призив да работим за една по-добра и обединена Европа.
Трябва да помним важната роля, която изигра св. Йоан Павел II и неговото насърчение: "Европа трябва да диша с двата си бели дроба!". Признаваме, че процесът на изцеление и помирение е деликатен и труден. И днес, за някои от жертвите на потисническите режими, този процес не е приключен; тяхната решителност, тяхната ангажираност и техните страдания бяха решаващи за свободана на която Европа се радва днес. Затова искаме да стартираме и насърчаваме тези знаци на надежда и тези очаквания за по-добро бъдеще в Европа и за европейците, които доведоха този исторически момент през ноември 1989.
Поради това, като християни и европейски граждани, приканваме всички европейци да работят заедно за една свободна и обединена Европа, чрез обновен диалог, който преминава отвъд манталитети и култури, зачитайки различния ни исторически опит и споделяйки нашите надежди и очаквания за общо и мирно бъдеще. За да успеем, трябва да припомним, че културата на срещата предполага искрено желание за слушане. Като християни, ние сме призвани да проповядваме и свидетелстваме Евангелието, със съзнанието, че „само в Тайната на въплътеното слово се намира истинската светлина за тайна на човека“(Gaudium et spes, 22).
Декларацията на европейските епископи завършва с призива: „Нека се молим на Бог, Господ на историята, да ни помогне да се посветим на Европа водена от Светия Дух, който е източникът и основата на надеждата, извор и сила за нов ангажимент към ценностите върху които се основава Европа: справедливост, свобода и мир“.
(dg/vatn)
