1 ноември, празник на Всички светци 1 ноември, празник на Всички светци 

Ден за всеобщо осветяване: всички сме призовани да бъдем святи

На 1 ноември, празник на Всички Светци, се чества „Денят за всеобщо осветяване“ по идея на църковното движение Pro Sanctitate, основано през 1957 от Божия Раб Гулиелмо Джакуинта, който тогава е млад свещеник. От Рим, където се ражда църковното движение, Денят се разпространява и в много части на Италия, превръщайки се с годините във всеобщо събитие, чествано от цялата Църква.

По този повод на 31 октомври от 20.30 ч. в папската базилика „Сан Джовани ин Латерано“ се проведе мисионерско диоцезално молитвено бдение, а на 1 ноември, отново в същата базилика ще бъде отслужена света литургия за празника.

Но какво означава всеобщо осветяване? Радио Ватикана попита за това Роберта Форвианти от движението Pro Sanctitate:

„Всеобщо осветяване означава просто това – и подчертавам „просто“ – че всички сме призовани към светостта: всички мъже и жени са замислени от Бог, за да бъдат негови чеда и за да реализират напълно този промисъл на любов, който Отца мисли и отрежда за всеки един от нас. Харесва ни факта – и може би е наш дълг да го припомняме – че Денят на всеобщото осветяване, който вече е Световен ден в литургичния календар и следователно честван в Църквата по цял свят, бе замислен и насърчен още от 1957 г. от Божия Раб Гулиелмо Джакуинта: годината 1957, ни подтиква веднага да си спомним, че сме в годините преди Втория ватикански събор и преди всеобщото призвание към светостта да бъде провъзгласено официално от Църквата. Както вече казах, всички сме призовани към светостта, думата „всички“, е много силна и ни призовава към отговорността да не се изключва никой. Аз смятам, че днес това послание наистина ни отваря сърцето, защото всеки един в своята лична история, може да открие това присъствие и този хоризонт, който Бог ни предлага и несъмнено отваря сърцето също в трудните моменти. Всеки един от нас днес може да каже: Също аз съм призован и затова, мога да бъда светец“.

Дали е съвместимо да бъдеш светец в свят, често доминиран от злото?

Разбира се! Съвместимо е дотолкова, доколкото не смятаме да преминем по този път сами, защото би било лудост да мислим да бъдем свети единството с нашите сили. Ние вървим в тази перспектива, защото се уповаваме в Бог, доверяваме се в Онзи, който ни призовава. Тогава, този път с Него, изграждането на нашата история на мъже и жени заедно с Бог, прави възможно реализирането на това призвание, което не трябва да бъде направено от изключителни неща. Свети Йоан Павел ІІ ни каза това много ясно, когато говори за светостта като възвишена мярка в обикновения християнски живот.

Един светец от нашите дни казваше: „Или намираме Бог в обикновените всекидневни неща или не го намираме никога!“. Често ние си мислим, че светците са изключителни личности, но не е така…

Разбира се! Ние не трябва да мислим, че светостта ни отдалечава от света и ни дехуманизира: напротив, чрез светостта ние реализираме напълно нашата хуманност. Ако отречем това, означава да отречем Въплъщението на Христос! Той бе този, който избра нашия път и следователно посредством този път се връщаме при Отца! Това е много важно, защото ни помага да си възвърнем величието на малките неща, на малките жестове, на малките всекидневни думи!“.

(svt/vatn)

01 Ноември 2019, 09:28