Йоан Павел ІІ на 22 октомври 1978 в деня на своето възкачване на свети Петровия престол

ЦЪРКВА

22 октомври: свети Йоан Павел ІІ, незабравимият

На 22 октомври Църквата чества за осма поредна година литургичния празник на свети Йоан Павел II. Римски епископ, Слуга на слугите Божии, 264-ият наследник на апостол Петър. Роден във Вадовице (Полша) на 18 май 1920 г. Ръкоположен за свещеник на 1 ноември 1946 г. Хиротонисан е на 28 септември 1958 г. Въздигнат е в кардиналски сан на 26 юни 1967 г. Избран за папа на 16 октомври 1978 г. Завърнал се в дома на Отца на 2 април 2005 г.

Светла Чалъкова – Ватикана

На 22 октомври Църквата възпоменава литургично един от най-обичаните и незабравими папи през последното столетие: Йоан Павел ІІ. Неговия изключителен понтификат се характеризира със стремежа към нова евангелизация. Именно папата поляк въвежда този термин още през далечната 1979 при първото си посещение в родната Полша, посочвайки че мисията сред народа (ad gentes) е едно от предизвикателствата за Църквата пред Третото хилядолетие. Йоан Павел ІІ ясно посочва кои са опорните точки в тази нова задача на Църквата: „Евангелизацията на новото хилядолетие трябва да се позовава на доктрината от Втория Ватикански събор”, подчертавайки че главните действащи лица в нея са епископи, свещеници, богопосветени и миряни.

При своето избиране, на 16 октомври 1978, той дава началото на своя потнификат с един отправен към човечеството призив, който е актуален и днес: „Не се страхувайте! Отворете, отворете широко вратите за Христос! Не се страхувайте! Христос знае какво има вътре в човека. Единствен той знае!”.

Целият му понтификат е белязан от такава динамика и такава страст, че накараха френския академик Андре Фросар да каже: „Този папа не идва от Полша, а от Галилея. Той е един от групата на Дванадесетте, пристигащ направо от Евангелието, нарамил рибарската мрежа и стиснал Новия завет под мишница”.

Йоан Павел ІІ в Сицилия

Неговата същност като пастир на цялото християнство може да бъде разбрана преди всичко чрез словата му.

Например чрез онези, отправени към младежите на стадиона в Торино през 1988 г.: „да обичаме истински, като християни, в днешно време означава често да вървим срещу течението, да бъдем открити хора, които наричат злото зло, а доброто – добро, и правят смело своя избор… Да обичаме като християни е това чудо: да се опрем на Бога в лицето на Христа и да се отдадем на другите с готовност, с разбиране и с желание да помогнем“.

Винаги, във всяка своя реч, Йоан Павел II ни говори за един Бог, който е любов, милосърдие и справедливост; в апостолическото си послание “Tertio Millennio Adveniente” пише, че невидимата ръка на Провидението е винаги в действие с майчина грижа.

Малко преди смъртта в последния си текст - „Памет и самоличност“ – неговото последно писмено послание, той ни дарява размишление върху историята и тайната на злото. След влошаването на болестта му, Йоан Павел ІІ отказва да бъде приет в болница и избира да угасне във Ватикана, където издъхва на 2-ри април 2005 г., в 21.37 часа, докато съботата отива към края си и вече настъпва денят Господен – пасхална осмица и неделя на Божественото милосърдие.

Една от последните публични срещу на Йоан Павел ІІ

В дните преди погребението му в Рим се стичат, от всички краища на света, повече от три милиона души, които търпеливо чакат на опашката пред Ватиканската базилика, за да отдадат почит на тялото свети Петровия приемник, който води мъдро Църквата Христова цели 27 години. На 8-ми април, денят на погребението му, на хиляди вярващи, между които и многобройни младежи, го зоват и често викат на висок глас: „Светец, светец веднага!”…...

Папа Йоан Павел ІІ е погребан във Ватиканската крипта, в същата ниша, която бе приютила тялото на Йоан ХХІІІ, преди да бъде пренесено после в базиликата. На 28-ми април папа Бенедикт ХVІ дава разрешение да не се изчаква времето от 5 години след смъртта, за да започне каузата по беатификация и канонизация на Йоан Павел ІІ, която е официално открита на 28-ми юни 2005 г. от кардинал Руини, генерален викарий за Римската епархия. Шест години по-късно, на 1 май 2011, в същата пасхална неделя, неделята на Божественото милосърдие, която самия той учредява, бива обявен за блажен на Католическата църква от неговия приемник Бенедикт ХVІ.

Момент от заупокойната литургия и погребението на Йоан Павел ІІ

ЙОАН ПАВЕЛ ІІ

Дългите години понтификат на Йоан Павел ІІ са изпълнени със значими малки и големи събития, които обхващат цялата Църква и света, и дават живот на един новаторски понтификат спрямо предшестващите го. От наситените с човещина епизоди от личния му живот, белязан от атентат и болести, до извършеното от него като първосвещеник.

Рекордите на Йоан Павел ІІ

Признат е от всички като папата-рекордьор: над хиляда и сто са общите аудиенции, на които присъстват повече от седемнадесет милиона поклонници; осем са консисториите, тринадесет са редовните Синоди на епископите, а седем са специалните. Йоан Павел ІІ извършва над сто апостолически пътувания по света, обявява стотици блажени и светци, публикува 14 енциклики, Апостолически насърчения и други писмени документи. Той е първият папа, посетил синагога, протестантска църква и джамия, както и първият, осъществил контакт с медиите по целия свят и изпратил Апостолическо послание до Океания.

Йоан Павел ІІ в Япония

Промените в Църквата и в света

Неговия понтификат има водеща роля в големите промените в Църквата и по света в края на 80-те и началото на 90-те години на миналия век. Първото му предизвикателство е отправено към комунистическите режими в Европа, като дава глас на преследваната от години Църква в източноевропейските страни, казвайки, че „Църквата на мълчанието вече не съществува, защото сега Църквата на мълчанието говори чрез устата на своя нов папа“. Той допринася за разкриването на истинското лице на комунизма, чийто атеистичен материализъм обезличава и обижда човека, както и за падането на стената, разделила вековно християнската Европа.

Опасностите на нашето съвремие

Но гласът на Йоан Павел ІІ не се издига само срещу материализма от марксистки вид, но и срещу онзи, произлизащ от крайностите на капитализма. Той напомня на всички хора за опасностите от консуматорството, от хедонизма и от релативизма, типични за нашето съвремие, заради които човекът изоставя най-добрата част от себе си, за да се превърне просто в един консуматор на материални блага и за да живее единствено заради парите, удоволствията и успеха.

Срещу всичко това той винаги е отстоявал важността на любовта към ближния, на солидарността с онзи, който е близо и далеч от нас, заедно с необходимостта да не ставаме роби на материалните блага.

Йоан Павел ІІ

Достойнството на човешкия живот

Полският папа настоява преди всичко за достоен живот, за свобода и за различие в културите, „които никоя външна власт няма право да поробва, а още по-малко – да унищожава“. Според него формите на екстремизъм и дори на тероризъм могат да се появят заради изострянето по цялото земно кълбо на проблеми с глада, бедността и потисничеството. Бедността той успява да я види с очите си по време на своите многобройни пътувания по света; пътувания, които го свързват с различни народи и култури.

През своя понтификат той засяга всяка съвременна тема, касаеща човека, като се започне от защитата на живота, осъждайки всякакъв вид насилие срещу него, като аборта, евтаназията и смъртната присъда, напомняйки често за нарушаването на човешките права в различни части на света.

Ролята на Църквата

В борбата срещу тези нови злини ролята на Църквата е съществена, но – настоява той – тази роля не е упражняването на власт, а моралното вдъхновяване; Църквата трябва да присъства в обществото, за да може да осъществи евангелизаторската си задача. Изключително важна е в тази Църква, неразривно свързана с Евангелието и с Христос, но отворена и за новото време, молбата за прошка, отправена от Йоан Павел ІІ заради грешките, извършени от представителите на Църквата в течение на вековете, и реабилитирането на някои осъдени от тях важни исторически личности. Йоан Павел ІІ винаги е търсел единението с отделените християнски църкви. Не винаги усилията му се увенчават с успех, но те отправят Църквата по пътя на единството.

Мирното съжителство по света

Друга сфера, в която Йоан Павел ІІ полага неуморни усилия е постигането на мира в света, неговото установяване сред народите. „Войната е винаги едно поражение за човечеството… не може да се прибягва към войната, дори и да се касае за общото благо, освен като към една последна възможност и при спазване на много строги условия…“.

Той е идеатор на Световния молитвен ден за мир с представителите на различните религии, като първият се провежда в Асизи, всеки според вярата си. Всички праведни хора на земята, каза Йоан Павел ІІ, дори и онези, които не познават Христос и Църквата, и които под влиянието на благодатта търсят Бога с искрено сърце, са призовани да построят царството Божие, помагайки на нашия Господ…

Йоан Павел ІІ на пръвия Световен Младежки ден през 1986

Христос е единствения спасител на човечеството

Историческа е неговата Енциклика „Redemptoris Missio“, с която напомня на християните, че мисионерската сила на Божия народ е отслабнала, че е необходимо да се възвестява Христовото послание на човека от третото хилядолетие, и че единствено в Христос се намира спасението на човечеството.

Внимателен и грижовен пастир на една универсална Църква, Йоан Павел ІІ се проявява като водач на отделните хора, семействата и социалните работници в едно все по-трудно и еволюиращо общество. На всички той говори не само за Бог, а и за човешката личност в нейното единство на дух и тяло, призована от Бог към светостта. Оттук следват непрекъснатите етични призиви към семействата, към страдащите и към всички, за да напомни поученията на Евангелието и за да отправи винаги послание на любов, и най-вече на надежда.

Йоан Павел ІІ по време на своята лятна ваканция в Аоста

ДУМИТЕ НА ЙОАН ПАВЕЛ ІІ

За Бог Творец

… На теб, човече, който гледаш с възхита делата на твоите ръце, плодовете на твоя разум, Христос казва: „Не забравяй Онзи, който е дал началото на всичко! Не забравяй Създателя! ... Не забравяй за Твореца – ни казва Христос – и уважавай творението! Свърши работата си, като използваш правилно ресурсите, които Бог ти е дал! Преобрази богатствата му с помощта на науката и техниката, но не злоупотребявай с тях…“.

10 май 1990 г.

За семейството

На семейството е поверена задачата да се бори преди всичко за освобождаването на силите на доброто, чийто източник се намира в Христос, изкупителя на човека. За да изпълни тази мисия, семейството се нуждае, освен от подходящите социални, граждански и църковни инициативи, и от Божията подкрепа. Важно е неговите членове да се научат да я призовават чрез усърдна молитва, отправена заедно, в общение на вяра и любов…

28 декември 1997 г.

Йоан Павел ІІ по време на Световната среща на семействата през 1994

За евтаназията

Евтаназията, означава да станем господари на смъртта, като я причиним предварително, и по този начин поставим лек край на собствения си или на чуждия живот. Намираме се пред един от най-тревожните симптоми на „културата на смъртта”, която напредва особено в благосъстоятелното общество, характеризиращо се с „ефективностен” начин на мислене, представящ като прекалено тежък и непоносим нарастващия брой на възрастните и болни хора. Много често те биват изолирани от семейството и от обществото, организирани единствено въз основа на критериите за производствена ефективност, според които един безвъзвратно изгубил трудоспособността си живот вече не притежава никаква стойност.

25 март 1995 г.

Християнското възпитание на децата

… Християнското семейство, като „Домашна църква“ е родна и основна школа за обучението във вярата: бащата и майката получават от тайнството Брак благодатта и служението за християнското възпитание на децата, пред които засвидетелстват и на които предават заедно човешки и религиозни ценности. Колкото повече християнските съпрузи и родители израснат в осъзнаването, че тяхната „домашна Църква” участва в живота и мисията на универсалната Църква, толкова повече децата ще могат да бъдат възпитани „в усещането за Църква” и ще изпитат цялата красота на това да посветят енергията си в служба на Царството Божие…

30 декември 1988 г.

Йоан Павел ІІ на генерална аудиенция

Към младежите

… Не оставяйте място във вашия живот за егоизма и за леността. Сега повече от всякога е крайно необходимо вие да бъдете „утринните стражи“, патрулите, които възвестяват светлините на зората и новата евангелска пролет, чиито пъпки вече се показват. Човечеството спешно се нуждае от свидетелството на свободни и смели младежи, които имат смелостта да вървят срещу течението и да възвестяват със сила и ентусиазъм вярата си в Бога – Господ и Спасите… В тези времена, белязани от насилието, омразата и войната, свидетелствайте, че Той е единственият, който може да дари истински мир на човешкото сърце, на семействата и на народите по земята. Търсете и насърчавайте мира, справедливостта и приятелството. И не забравяйте Евангелските слова: Блажени миротворците, защото те ще се нарекат синове Божии…

8 март 2003 г.